Искам прошка от бащата на мъртвата Сияна! Не, искам да му целуна краката за това, което направи

Не познавам бащата на Сияна Николай Попов. Но искам да му се извиня! Не, искам да целуна краката му, с които обиколи тв-ефира и да поискам прошка!

В часовете, в които телцето на дъщеря му още беше топло, този човек редуваше едно телевизионно студио след друго. Не можех да си го обясня. Дано НИКОГА не се случва на мен, на вас, на всички. СТРАШНО Е! Това е най-голямото нещастие в света – да загубиш дете! И ти да обикаляш ефира, безспирно…

Бях не възмутен, а бесен. Смятах, че капитализира по някакъв начин трагедията. С увредения от тази болна държава мозък си мислех какви ли не неща за този човек. Не можех да си представя, че вместо да организираш погребението на детенцето ти, обикаляш от мисирка на мисирка…

Днес, 80-ина часа по-късно, след всичко случило се в държавата искам прошка! И ще искам винаги прошка от Николай. Да убият детето ти е нещо ужасно. Нещо, с което свършва света. И ти тръгваш от ефир на ефир с трупа на детенцето, за да търсиш нов свят. В името на моите деца, на вашите деца, в името на всички деца в България.

Давате ли си сметката, че ако всяка сутрин Николой не беше в нечии ефир, със Сияна щеше да се случи онова, което сполетя стотиците като нея? Блъсната, убита, част от една черна статистика. Николай Попов извади дъщеря си от тази статистика и я превърна в знаме! Което плаши виновните за смъртта й!

А те са много! И от дни се оправдават. Без значение хора от АПИ, от министерства, от правителства, от президентства. Всички са под един знаменател! Знаменателят на страха. Николай извади наяве страха им, че този път възмездие ще има. Няма как да няма! Не и след десетките му часове в ефир. Беше там въпреки нечовешката болка да загубиш дете. Но с човешката надежда да спасиш други деца от такава участ.

Николай направи нещо велико. Събуди с мъката си хората. Само в последните 30-ина часа такива като Борис Марков обявиха война на случващото се. И няма да я спрат, докато най-накрая не престанем да принасяме жертви като малката чаровница. Ще се включим и ние, хилядите, които Николай подпали. За да спасим нашите деца, от това, което върхлетя неговята Сияна.

Николай, благодаря ти, че ме събуди да пазя децата си! И да, прав си: Ангелчето ти Сияна имаше кратка мисия на този свят, но я изпълни! Сега на нас ни остава да покажем, че сме били достойни за нея. ТИ БЕШЕ!