Никога не се беше случвало: Политик от ГЕРБ изпревари по доверие Бойко Борисов

Ако изборите бяха днес, 26,5% от участващите бяха гласували за ГЕРБ-СДС, 13,9% – за „Продължаваме промяната-Демократична България“, 13,5% за „Възраждане“, 10,1% за ДПС – Ново начало, 7,0% – за ДПС-Демокрация, права и свободи, 6,8% – за БСП, 6,4% – за ИТН, 5,9% – за МЕЧ, 4% за „Величие“, а 5,9% – за други по-малки формации. Отделно, 3,1% от цялата извадка заявяват, че биха гласували с „Не подкрепям никого“.

Това са част от изводите и хипотезите от национално представително изследване от независимата ежемесечна програма „лице в лице“ на новата социологическа агенция „Мяра“, основана наскоро от екипа на Първан Симеонов.

Изследването е проведено с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. Данните все още не показват сериозна динамика спрямо резултатите от отминалите избори. Тепърва ще оказва влияние текущият политически живот. 

Президентът остава с най-висок институционален рейтинг – 47,6% са с положително отношение, а 38,4% – с отрицателно. Отношението към правителството седмици след създаването му е положително в 26,8% от случаите, но отрицателно в 56,7% от случаите. Останалите се колебаят.

Данните са сравнително приемливи на фона на обичайните нива на доверие в институциите у нас и са начален кредит на доверие. По традиция парламентът се ползва с по-ниско одобрение – 11,2% имат, но 76,7% нямат. Трудно е към парламент да се очаква по-добро отношение – по правило доверието следва партийните пристрастия, а в парламента освен „нашите“ винаги са представени и „другите“.

По отношение на личното доверие отново – както и при институционалното – най-високи показатели има президентът Румен Радев – с 46,7% доверие, следван от премиера Росен Желязков (18,9%), лидера на най-добре представената партия ГЕРБ Бойко Борисов (15,9%), председателката на Народното събрание Наталия Киселова (15,3%). При Киселова обаче разпознаваемостта все още не е най-голямата възможна. Следват партийни лидери.

Трябва винаги да се отчита, че по правило политиците у нас събират повече негативно, отколкото позитивно отношение и личните рейтинги рядко са „на плюс“. Запознатостта с някои – като, например, новия председател на БСП Атанас Зафиров – също е още ниска и това пречи на отчитането в пълнота. По тази причина при формации като ДПС на Ахмед Доган, или дори „Да, България“, най-удачно остава, като че ли, отчитането на рейтинга на самите Ахмед Доган или Христо Иванов, ако и да не са оперативни председатели на своите партии.