Connect with us

Лайф или жизнь

Евгени Минчев избесня: Срам ме е! София мирише на кисело зеле, културата ни също, душите ни също!

Published

on

Евгени Минчев

СРАМ МЕ Е…

То бива почивки, бива харчове, бива гьонсуратлък.

от Евгени Минчев

България не функционира, бели петна върлуват в пияндурската наша глава, улиците пустеят, в очите блестят следи от плюскане, телевизионни плахи програми и мобилни телефони. В очите няма заря, има сажди от отминали безсмислия. Празнуваме Бог и Новата година с цвърчене на прасенца, бъклици и лентяйство. Пълни автомобили, пълни хотели, пълни маси и то единствено защото един астономически ден се е сменил с друг. Срам ме е, че измежду оплакванията за труден живот, за недостиг и прочие, се промъква луксът да се почива близо две седмици. Да се слеят коледните празненства с новогодишните и после с именните дни. Това е икономическо и морално дезертьорство, не празнуване. Коварството на лакомията, прелюбодеянието /макар и с пържоли/, мързела, незачитане на ангажимента ни да сме дисциплинирани и работещи ме обижда. Парализирането на цяла една страна, подчинена на празненствата си, на мнимите си празненства, защото всеки нормален би се задоволил да празнува два дни от едното и два дни от другото. Какви са тези кервани по зимни курорти и „износ на българско щастие“ по далечни дестинации. Срам ме е. Не защото хората не заслужават наслада и радост, но защото това е прекалено и както казах, не импонира на нашенското мрънкане и недоволство. Скалъпените снимки от семейно щастие, нагласените трапези, онлайн възторзите, ме карат да повърна щедро върху лаптопа. Аз лично празнувах семпло, без желание да отдавам емоциите и финансите си на скъпи ресторанти или безсмислени украси. Вместо да замина да празнувам в Лондон, подарих сумата, определена за самолетен билет на приятел в нужда. И в душата ми беше истински празник. Не преядох, не препих и на Новата година хич не и пука с какво съм вечерял и закусвал при появата и. Знам, че ще бъде една чудесна 2025, но това чувство не дойде от пълния хладилник, нито от камарите боклуци и тресене пред/над печката. София мирише на кисело зеле, културата ни също. София е празна до Йордановден. Душите ви също.

От Фейсбука на Евгени Минчев

Advertisement

Намерете ни във Facebook

Най-четени