Тайният любовен живот на Лили Иванова

Журналистът Георги Тошев издаде новата си книга „Лили“, а това предизвика крайно полюсни реакции в социалните мрежи. Дори се появи фалшива новина как примата на родната попмузика е забранила изданието, което е невярно. Истина е обаче, че Лили Иванова не е чела документалното четиво, преди то да се появи на пазара.
Георги Тошев е журналистът, правил няколко интервюта и документален филм за примата. Той дори участва преди време в проекта „Тайната снимка“, в който се включиха най-близките й представители от медиите. Отношенията на Георги и Лили се усложниха след негов пост във Фейсбук, появил се след концерт на певицата в Античния театър в Пловдив. А дали днес пак са приятели? Това ще разберем от самия Георги Тошев в интервюто, което той даде за „Филтър“.

– Господин Тошев, работили сте върху новата ви книга „Лили“, която вече е на пазара, цели десет години. Защо толкова дълго?

– Книгата е правена на етапи, тъй като това не е нито биографична, нито автобиографична книга, а документална. Моята задача беше да разгледам Лили Иванова на фона на българската забавна музика и да разкажа как едно момиче, медицинска сестра от Кубрат, успява да стане най-голямата звезда в България. Тя не тръгва от средите на ВИТИЗ, откъдето са Емил Димитров и отишлият си без време Стефан Воронов, нито от „Тромбата на Вили“ – откъдето стартира кариерата на Богдана Карадочева. На първия й изпит в Концертна дирекция дори е скъсана. Някои пък пренебрежително я наричат „Малката“.

През годините обаче Лили Иванова успява да опровергае много от критиците си, които са се съмнявали, че кариерата й, белязана от възходи, но и от жестоки падения, ще продължи дълго. Лили наистина на няколко пъти започва отначало, но в тези случаи много помага характерът й. Да, тя има великолепен глас, само че той нито е най-силният, нито е пет октави. Но пък е много добре развит от самата нея. За мен беше интересно да разбера и друго – кой и как през годините помага за създаването на легендата Лили Иванова. Ясно е, че в основата е тя. Но мисля, че човекът, който най-много е помогнал за оформянето на нейния изпълнителски стил, е вторият й съпруг Иван Пеев. Независимо че бракът им продължава само седем години, това е важно време и той изключително й повлиява в годините по-късно.

– Тя самата признава, че Иван Пеев е най-голямата й любов!

– Много съм внимателен вече, когато говоря за човешките любови. Срещал съм се с Иван Пеев, той беше доста предпазлив, когато говореше за Лили Иванова. Аз съм един от малкото, които са се виждали и с първия й съпруг – д-р Павлов, който, за съжаление, почина по време на ковид пандемията. Той беше изключително интелигентен и много добър лекар, почтителен и уважителен по отношение на годините съвместен живот с Лили. От разговорите с всеки един от мъжете съм усещал, че всички са разбирали, слава Богу, навреме, че човек, който е толкова фокусиран върху музиката и кариерата си, е сложно да бъде пълноценен партньор в живота. В същото време обаче Лили Иванова е като всяка жена. Тя има тази неистова нужда от любов, от разбиране, от закрила, от това някой да се погрижи за нея.

– Вашите отношения с Лили Иванова са на двете крайности – от близък приятел, снимал се до нея в проекта „Тайната снимка“, до човек, който изпадна от снимката и вече не е в приятелския й кръг. Защо се случи така?

– Моите отношения с Лили Иванова през годините са били много различни. Тя е наша съседка на улица „Оборище“. Моята майка я познаваше добре. Не мога да кажа, че съм бил приятел с Лили Иванова, но съм бил допускан до нея, бил съм и канселиран от нея. И едното, и другото си имат своята логика.

– Нека уточним – какви са вашите отношения сега?

– Нашите отношения не са топли, каквито са били преди. Аз продължавам да изпитвам изключителен респект към тази продължителна във времето кариера на Лили Иванова. Не знам обаче какво бих казал за човека Лили. Според мен да живееш по този начин е един много труден избор и аз не го разбирам.

– Съжалявате ли за думите си „Всичко има начало… и край! Да знаеш кога… и как“, които написахте във Фейсбук след концерта й в Античния театър в Пловдив?

– Не съжалявам за това, което съм казал, защото съм го казал честно. Естествено, тогава получих огромен хейт от нейните фенове, които няма да споделям как ме наричаха. Но това всъщност беше въпрос, който зададох по-скоро на себе си. Иначе щях да илюстрирам поста си във Фейсбук със снимка, с видео…

– Е, то се разбра за кого става въпрос.

– Знаете ли, че когато се качвах по стълбите след този концерт, всички, които пляскаха, коментираха, че това е краят. Вижте за какво лицемерие на публиката става дума! Моето изречение беше заради този факт и дали толкова голям артист заслужава това! Нали знаете, че голяма част от хората, които отиват на концертите й и дават по 200 и 300 лева, не са там, за да чуят песните й, защото те дори не знаят новите. Те отиват, за да видят тази жена на тази възраст и на тези токчета там ли е!

– След това изречение, което написахте във Фейсбук, чухте ли се с Лили Иванова?

– Разбира се, че съм се чувал. Дори съм й изпращал цветя. Не съм й бил на гости, но сме се смели по телефона, защото се оказа, че един пост във Фейсбук успя да обедини българската естрада. Дори нейни колеги, с които не е близка, като Йорданка Христова и Георги Христов, тогава я защитиха.

– Вашата книга има ли благословията на Лили Иванова?

– Преди четири години, когато й споделих, че пиша такава книга, тя ме попита дали ще я прочете. Отговорих, че това няма да стане, защото книгата е документална и е написана с целия ми респект и по всички правила. Все пак не е официална автобиография. Тук е мястото да кажа, че не съм бил нито санкциониран от Лили Иванова, нито забранен. Аз смятам, че тя си дава сметка от годините, в които сме общували, че няма да напиша книга, която да я уязви. Нейната кариера е много по-силна от хвалебствията и клишетата, с които я кичат наши колеги. За мен беше важно да направя книга, без да съм под онова въздействие, в което обикновено изпадат хората, които тя допуска до себе си в определен период от време. Тогава човек е в една екзалтация и е склонен да гледа на Лили Иванова само като на иконата, на легендата, на много добрата певица и артист, дори да вижда умението й да манипулира, да се разделя по категоричен както за нея самата, така и за другите начин. За книгата съм интервюирал доста хора, а и имам над 10 часа записи с нея през годините. Лили Иванова е много повече от ежедневните й битки. Тя е загубила доста неща в живота си…

– Какви?

– Загубила е приятелства, критично мислещи хора, които са били част от обкръжението й, изключителни професионалисти – музиканти, мениджъри или проумотъри, грижили се за нея по начин, който са смятали за правилен. Но винаги по-силното в Лили Иванова е била нейната артистична интуиция, граничеща някой път с хитрост. Тя използва хората, докато те са нужни. И след това идва следващият, а всички останали изчезват. Лили Иванова създава тиха конкуренция вътре в екипите си, най-вече сред музикантите, особено когато е била по-млада и е имала по-голям избор. Когато се появява младият Митко Щерев, моментално Тончо Русев е изтласкан. След Митко идва Асен Гаргов, после Найден Андреев, Александър Кипров, Чочо Владовски, Герасим… Това е интуиция, която помага на артиста да оцелее във времето. Веднъж Лили се изпусна и каза: „Наясно съм. Това около мен е персонал! Няма приятели! Има само интереси!“

– Кои са хората, които сте интервюирали в книгата ви?

– Срещал съм се с много хора, но интересното е, че открих в Украйна Александър Лимар – човека, който, заедно с Георги Красимиров-Герасим, буквално върна Лили Иванова на голямата сцена. Те организираха два последователни нейни концерта в Зала 1 на НДК. Тогавашният директор на двореца на културата Христо Друмев дори казал на Лимар: „Момче, ти искаш да наемеш Зала 1 не за една, а за две вечери! Знаеш ли, че Лили от десет години не пее на живо. Освен малки участия тя не е правила големи концерти. Лимар и Герасим обаче решават да рискуват и първият концерт, макар да е бил малко несигурен, вторият категорично връща Лили по начин, по който тя успява да гради наново кариерата си, и то доста убедително. В книгата за първи и последен път, поне така каза пред мен, техните приятелски отношения разкрива Драгомир Драганов. А покрай раздялата им има огромна спекула. Съжалявам единствено, че Петя Иванова – бившият й мениджър, категорично отказа да даде интервю. Тя е човекът, който най-професионално успя да върне Лили на сцената – с първия концерт в зала „Арена Армеец“, въведе строго регламентирани отношения с медиите. Това беше професионален мениджмънт, който не се харесваше дори на нас, журналистите, но беше много рестриктивен по отношение на изявите на Лили и имаше положителни страни за публичния й имидж.

– Да, но и Петя Иванова вече не е до Лили Иванова…

– Няма как! При Лили го има синдрома на мигновената раздяла. Тя е човек, който се влияе от мнението на определени хора. За това говорят и близки до нея. Дори случката с Лимар е подобна. Астрологът на Лили Иванова – композиторът Тодор Филков, както в началото казва: „Вие сте като брат и сестра“, след като Лимар отхвърля негови аранжименти на по-стари песни, защото не отговарят на новото звучене, изведнъж заявява: „Този човек те краде!“. И когато ти си зависим от мнението на астролози, а и на други хора, наистина можеш да взимаш много крайни решения и някой път без думи, без обяснение да се разделиш с хора.

– Коя от срещите с ваши събеседници за книгата ви е най-скъпа?

– Най-ценната ми среща е може би с най-голямата любов на Лили Иванова. Това е нейната кратка и бурна връзка с един от най-добрите китаристи Личо Стоунса. Там се намесва дори Държавна сигурност. Условието, което му поставят, е той да направи така, че тя да го напусне завинаги, за да му разрешат да замине на Запад. В цялата тази история има изпочупване на хотелска стая, викане на полиция… След години, когато Личо Стоунса се връща в България и иска да разговарят, Лили Иванова категорично отказва.

– Разбива ли той мита, че я биел?

– Разбира се. За побои се говори не само по време на връзката й с Личо Стоунса, но и когато е била със Здравко Радоев. За това доста се спекулира. Но кой може да го докаже без документи? Моята книга е изцяло документална. Тя разказва за времето без фотошоп. Проучил съм всички възможни източници. Започнал съм от рождената дата на Лили Иванова и категорично се доказва, че тя е 24 април 1939 година. В книгата описвам и как певицата, за разлика от други изпълнители, защитава създателя на „Златният Орфей“ Генко Генов на съдебния процес срещу него, като заявява, че той никога не е взимал подкупи от артистите. Не съм пропуснал обвиненията на Николай Колев-Босия, че Лили Иванова е била агент на две разузнавания, въпреки че това е недоказуемо и картонче за нея в ДС липсва. В книгата е и историята за това как Юнал Лютфи, един от създателите на ДПС, в качеството си на секретен сътрудник на Второ главно управление на Държавна сигурност, е пратен да следи Лили по време на нейно турне в Турция. Той е подписвал докладите си с два псевдонима – „Сидер“ и „Мурад“. Също така има и рапорти от хора в посолството в ГДР, когато тя е живяла там. Това, което ми направи силно впечатление от архивите, е определение за нея, че е „скучна, непредсказуема и не говори чужди езици“. В книгата е историята за брака й с Янчо Таков и последствията след развода им. Тогава Лили е низвергната от Партията. Самият Янчо Таков присъства в книгата, но е доста внимателен по отношение на певицата.

– Присъства ли в книгата ви Иван Лечев?

– Да, има го. В книгата присъстват и Асен Гаргов, и Исак Гозес, и Иван Полицая.

– Кой е Иван Полицая?

– Той е вдъхновението за една пиеса, озаглавена „Звездата“, която никога не вижда бял свят. Идеята е на Аня Пенчева и Ники Сотиров. Когато двамата чуват как в шоуто на Тодор Колев „Как ще ги стигнем…“ Лили Иванова разкрива, че голямата й мечта е да играе в театъра, те се свързват с нея и казват: „Избирай пиеса! Уредили сме го! Ще играеш в Народния театър!“. Лили Иванова обаче отговаря, че няма да избира пиеса, а един човек, който в момента й е близък – Исак Гозес, ще я напише. Тогава астрологът Тодор Филков, който е посветен в любовта на Лили с варненския полицай Иван, разказва тази история и така се ражда пиесата. В крайна сметка тя не стига до сцената, защото, както споделя Исак Гозес, нито Лили Иванова може да се събуди и да дойде на репетиция преди обяд, нито да се намери режисьор, който да й казва къде да седне, как да мине, защото това е личност със своите стереотипи и те трудно могат да бъдат разрушени. Дори и в името на това да се сбъдне една мечта.

– Какво не влезе в книгата ви?

– Много неща не влязоха – като например пазарлъци за хонорари на „Златният Орфей“. Не ги включих не защото са дребнави, те също са част от характера на една личност, а защото не ми се струваха толкова нужни.

– Когато бяхте по-близки, вие позволявахте ли си да сте критичен към Лили Иванова?

– Разбира се. Аз съм бил лоялен, но и много критичен по отношение на песни, особено към по-новите, както и към тоалети, с които си е позволявала да се появи. Но тя нито ме е пресирала, нито ме е заплашвала! Ще ви разкрия, че преди да излезе книгата от печат, имаше хора, които ми казаха: „Как така ще я пуснеш на пазара! Те ще я изкупят и изгорят!“. Това, естествено, не се случи, дори вече ми поискаха книгата, за да бъде основа на бъдещ игрален филм, защото смятат, че начинът, по който разказвам, е кинематографичен. Запознах се и с англичанин и българин, живеещ в Австрия, с които гледахме стрийминга на концерта на Лили Иванова в „Арена София“ на 14 декември. Те бяха толкова впечатлени от нея, че пожелаха да направят анимационен филм, в който тя е да е като манга героиня.

– Нека да обобщим – за какво всъщност е книгата „Лили“?

– Това е книга за изборите, за това как през живота на Лили минава времето на три епохи. Тази книга трябва да се възприема като историческо документално четиво, а не като жълта автобиография. Не съм си позволявал нито да слагам епитети, нито да съдя изборите, въпреки че много от тях не бих направил. Гледайки живота на Лили Иванова отстрани, няма как да не изпиташ респект, защото това е дяволски трудно оцеляване. Тази жена е полагала петорно по-големи усилия заради своя произход, заради това, че не е учила в консерватория и че не е имала връзки. Аз самият не знам дали бих могъл да платя тази цена.

– Ще поканите ли Лили Иванова на премиерата на книгата?

– Нека първо се уточни дали ще има премиера, тъй като сега ме карат да направя нов документален филм за Лили Иванова.

– Накрая – ако трябва да определите Лили Иванова с пет думи, кои бихте използвали?

– Противоречива, силен характер, глас, чувство и кураж да продължи. За последното наистина се иска голям кураж!

Източник: „Филтърнюз“