БСП, ПП-ДБ и ДПС в юридически колапс – кой ще подписва кандидат-депутатските листи

„За съда аз съм председател на БСП, всеки документ, в момента, подписан от друг, е незаконен.“

Това заяви преди дни Корнелия Нинова, която на 11 юни подаде оставка като лидер на БСП. И добави, че Атанас Зафиров, който в момента изпълнява функциите председател на социалистическата партия, е вписан в съда като „представляващ партията“.

Корнелия Нинова спокойно обясни, че ако утре има избори, кандидат-депутатските листи трябва да подпише тя. Защото според нея така изисква юридическата норма, пише Epicenter.bg.

Изборният кодекс предвижда преди парламентарни избори първо да се регистрират партиите, които ще участват в тях, после – коалициите и накрая – кандидат-депутатските листи. Като последните се представят в Районните избирателни комисии в съответния многомандатен избирателен район.

Ето какво пише в чл. 133, алинея 1 от Изборния кодекс:
„Партиите представят в Централната избирателна комисия заявление за регистрация не по-късно от 45 дни преди изборния ден. Заявлението се подписва от лицето, представляващо партията според актуалната й съдебна регистрация. Заявлението може да бъде подписано и от лице, изрично упълномощено от представляващия партията.“
А чл. 255, алинея първа уточнява за листите: „Предложението се подписва от лицата, представляващи партията или коалицията, или от изрично упълномощени от тях лица.“

На пръв поглед не би трябвало да има проблем, нали Атанас Зафиров е „представляващ партията“? Но според Нинова има. А тя е юрист. И думите й подсказват за задаващи се тежки юридически спорове. Националният съвет на БСП ще подреди едни кандидат-депутатски листи, Атанас Зафиров ще ги подпише и регистрира в ЦИК. След което някой ще ги обжалва. И казусът ще отиде в съда. Който пък може да поиска прокуратурата да изясни за какво става дума.

По Закона за политическите партии политическите организации се регистрират в Софийския градски съд. Негова е и санкцията по промените в ръководствата на политическите партии.

В БСП „виси“ и ситуацията в най-голямата й организация – столичната. Това е важно, защото предложения за състава на листите правят местните партийни структури, Националният съвет определя водачите на листи и местата за коалиционните партиньори и представителите на гражданската квота. И като цяло се съобразява с решенията на общинските организации.

Неотдавна Иван Таков беше вписан като председател на Градския съвет на БСП в София. Да, но на 21 април имаше конференция на столичните социалисти, която избра Диана Тонова за председател. Това стана въз основа на нареден от Националния съвет на партията пълен цикъл отчети и избори в столичната организация. Но точно това решение на пленума от 25 февруари бе обявено от Общопартийната контролна комисия за проведено без кворум, а решенията му – за нелегитимни. Агенцията по вписванията се позовава именно на това, за да впише Таков.
Накратко казано – налице е казус, в който всеки амбициозен юрист ще види възможност за предприемане на някакви действия.

Няма да навлизам в юридическата казуистика. Политически въпросът е ясен – БСП има сериозни проблеми с явяването си на едни евентуални предсрочни парламентарни избори. Изчистването на такива проблеми минава през решения на колективните партийни органи, взети, разбира се, легитимно. Нали разбирате, ако утре има конгрес и някой не е съгласен с решенията му, може да ги обжалва. Правната каша ще стане пълна – заинтересованите страни ще се замерят с членове и алинеи, което на свой ред гарантира загуба на всякакъв интерес от страна на публиката. Навлизането в това минно поле като нищо ще свали столетницата под 4-процентната черта.

Пред такъв юридическа колапс обаче е не само социалистическата партия.

Виждаме какво става в ДПС. За съда партията се ръководи от двама съпредседатели – Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. Последната национална конференция ги е избрала за съпредседатели, решенията й са вписани в съда, както повелява законът. Въпросът с лидерството във всяка партия решава висшият й ръководен орган – в ДПС това е националната конференция. Насрочването й не става за два дена. А още дори не е свикан Централният оперативен съвет, който би могъл да определи датата на нейното заседание.

Ами „Демократична България“? Дясноцентристката политическа формация всъщност е коалиция, съставена от две политически партии – „Да, България“ и Демократи за силна България. Лидерът на „Да, България“ Христо Иванов подаде оставка заради катастрофалните изборните резултати още на 10 юни. Напусна и парламента. Председателят на ДСБ ген. Атанас Атанасов също реагира на изборните резултати – той поиска и получи вот на доверие от партията. Тук всичко е чисто. Евентуалните кандидат-депутатски листи обаче ще трябва да подпише и Иванов, защото той е последният легитимно избран председател на една от партиите в коалицията ПП-ДБ. Което прави ситуацията малко неловка – хем си подал оставка, хем на практика държиш такъв мощен лост за управление.

Освен юридическия въпрос с подписването на кандидат-депутатските листи пред ПП-ДБ стои и политически въпрос. Ще продължат ли да са заедно. Особено, след като ключово предложение на ДБ – за техническо правителство, бе отхвърлено от ПП.

Това е, което имаме като политическа ситуация. Да обобщим – от представените в 50-ото Народно събрание политически сили проблеми няма само в ГЕРБ, „Възраждане“ и ИТН. Най-малката група – на „Величие“ направо се разпадна.

Не е трудно да си представим какво ще настане, ако и вторият, и третият проучвателен мандат се окажат неуспешни и отидем на избори. А за това говорят едва ли не всички, които разбират нещо в тази материя – и политици, и анализатори.
Ако утре отново има избори, на тях ще се яви един изморен ГЕРБ, може би две ДПС-та и отделни ПП и ДБ, отслабено БСП. И ще произведат по-качествен парламент?! Едва ли.

Всеки гражданин би се запитал в парламента няма ли разумни хора, които, виждайки всичко това, да потърсят възможност за създаване на правителство. Нима някой има полза от навлизането в такова блато? Как ще се проведат избори за народни представители, ако бъдат оспорени пред съда кандидатите за такива? Какво ще говори това за нашата държава?

Нима политиците не са наясно, че навлизането и в минното поле на юридическата казуистика (защото чисто политическите спорове няма да спрат) окончателно ще отврати нормалните граждани от обществения живот.