Mихаил Константинов е роден през 1948 г. в София. Завършва математика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към Българската академия на науките. Работил е в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН. Член на Централната избирателна комисия от 1991 до 2011 г., а от 2003 до 2009 г. е и неин заместник-председател. В периода 2012–2013 г. е член и председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“ АД.
– Професор Константинов, предизборната кампания започна със скандали, как това ще повлияе на избирателите?
– Скандали винаги е имало преди избори. Сега очаквам да са малко по-големи и по-мръсни. Но когато става дума за избирателна активност, предпочитам да говоря с абсолютни числа, а не в проценти. Да не забравяме, че за отделните избори този брой ще бъде различен, тъй като има изискване за уседналост при вота за Европарламент и там гласувалите ще бъдат от 50 до 100 хиляди по-малко.
Но нека да бъдем по-конкретни – българските избиратели по целия свят са 6,6 милиона – това са всички, които имат ЕГН, постоянен адрес в България, те са над 18 години, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание за лишаване от свобода. От тях в страната се намират 5,2 милиона, а в чужбина – 1,4 милиона.
– Какъв ще е ефектът от провеждане на избори две в едно – европейски плюс парламентарни?
– Никакъв особен ефект няма да има. По време на последните парламентарни избори гласуваха 2,6 милиона. На предишните няколко вота, които се провеждаха през два-три месеца, гласоподавателите бяха 2,3–2,4 милиона. Все пак двата избора, които сега предстоят, вероятно ще подсилят мотивацията на хората. Така че очаквам на 9 юни пред урните да отидат между 2 и 2,5 милиона души, по-вероятно някъде около 2,3–2,4 милиона.
– Ще успее ли избирателят да се справи с два вида бюлетини, а ще има и преференции? Как ще е по-лесно гласуването – с машина или с хартия?
Ако се върнем 33 години назад, на 13 октомври 1991 година в един и същи ден се проведоха двата най-сложни избора – местни и за парламент. Това бяха и първите демократични избори и имаше много опасения, но резултатът беше прекрасен. Тогава България се справи перфектно. Трябва да знаете, че най-прости са изборите за президент, след това са за Европарламент, където има само една листа. Така че сме успявали при доста по-трудни ситуации. Затова нямам опасения във връзка със сложността, по-скоро има проблем с различните изисквания за уседналост. Примерно, при машината идва избирател, който има право да гласува за европейски избори, но той успява да даде вота си и за парламент. Какво правим тогава? Дори ако той изнесе само европейска бюлетина, в паметта на машината остава и другото гласуване и ще се покаже различен резултат от наличните бюлетини. Поради тези причини в Евро¬па машинно гласуване категорично няма. И сега – много обичам възражението, че има в Брюксел. Да, но град Брюксел е половин Белгия. От цяла Европа само там има машинно гласуване, защото то не е сигурно, предизвиква скандали и е по-добре да го няма.
– Като гледате социологическите про¬учвания, какви са прогнозите ви за резултатите?
– ГЕРБ ще са първи и на двата избора – на парламентарните ще имат поне 70 депутати, следват три политически сили с по около 40 – това са „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, „Възраждане“ и ДПС. БСП ще има около 30 и ИТН – приблизително 20.
– При този резултат ще може ли да се формира правителство и кои са най- вероятните комбинации?
– Едно от възможните правителства е ГЕРБ, ДПС плюс една по-малка партия, каквато е например ИТН. Всъщност това е доста симпатична комбинация, която може да изкара пълен мандат. Вариант е да се търси кабинет и през старата сглобка, но на мен ми се иска вече ПП- ДБ малко да си починат от политиката, защото тя не им е ясна. Толкова много фалове, толкова безобразия аз просто не съм виждал. Не става въпрос, че крадат много – всички крадат. Но те крадат по един вулгарен начин, крадат бездарно. Оказа се, че пропуснаха и парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Просто 10 милиарда ги пуснаха в кошчето поради някаква вродена глупост. Тези хора трябва да си починат, да четат книжки за политика, защото такава дилетантщина не съм виждал.
– Какъв е шансът на левия избирател да бъде представен в новия парламент при това разделение на левицата?
– Левият избирател ще има един официален представител и това е БСП, която все още не е умряла напълно. Има две малки партии – едната вляво, другата вдясно, които на мен са ми много симпатични. Това са „Солидарна България“, свързана с Ваня Григорова, и „Синя България“ – с Вили Лилков. В момента и двете формирования, те са коалиции, имат по 2,5% и ако малко се напънат, могат да прескочат националната бариера, която е 4%. Дали ще вкарат евродепутат, аз лично се съмнявам, защото там бариерата е по-висока – 1/17 от вота, което е малко над 5,88 на сто.
Според вас какво ще покажат на европейските лидери резултатите от вота в Европа?
– Ще има ли промяна в конфигурацията?
– Да, ще има. Очевидно е, че има дясна, консервативна или ако искате, я наречете националистическа вълна. Партиите, които имат подобна идеология, очевидно ще повишат своя резултат. Не е изключено да получим и нова управляваща конфигурация в Европейския парламент. Но нали знаете, че от него нищо не зависи. Зависи каква Европейската комисия ще избере и оттам натам може да го забравим за голямо съжаление. Но да се надяваме, че новият Европарламент поне ще посочи свястна Европейска комисия, защото в момента по мое мнение хората там за нищо не стават.
– Според актуалните прогнози Урсула фон дер Лайен е фаворит за поста на следващ председател на ЕК. Вие какво мислите?
– Искрено се надявам това да не се случи. Г-жа Фон дер Лайен напълно успешно съсипа всичко, с което се захвана. Тя нанесе най-голямата вреда на германската армия. Бундесверът беше разсипан под нейното ръководство заедно с нейната приятелка Меркел. Това може пък да е била целта на някои хора. В момента в немската армия няма летящи самолети, оръжията са крайно недостатъчно, бойният състав е неподготвен. Бундесверът, който беше най-голямата сила на континента, сега е на трето-четвърто място, което е безобразие. Ние разчитаме на тази войска, ако трябва да се борим с външен агресор. Скандалът с ваксините също е сред „активите“ на г-жа Фон дер Лайен и поне се надявам, че ще има разследване, което ще каже как се откраднаха 15–20 милиарда. Смятам, че тази 65-годишна госпожа трябва да се пенсионира и да започне да пише мемоари.
– Ако след изборите има друго съотношение на силите в Европа, възможно ли е да настъпи промяна в позицията за Украйна?
– Не. Позицията за войната в Украйна е видна. Категорично се знае кой е агресорът и коя е жертвата. Разбира се, има нюанси – война до последния украинец, което е безумие. Другото е достоен мир и спасяване на човешки животи. Но нещата едва ли ще станат, както ги искаме. Основната цел на света в момента трябва да бъде как да се избегне ядрена война, защото това ще е краят на човечеството.
– Как тълкувате това, че въпреки призивите на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел няколко държави от ЕС изпратиха свои представители на церемонията по встъпването в длъжност на президента Владимир Путин?
– Това показва, че все още някои страни се опитват да имат самостоятелна политика. В крайна сметка Европейският съюз не е казарма. Но бих искал тук да ви припомня какво гласи прословутият член 5 от Учредителния договор за НАТО, който все го цитираме по най-различни поводи. Приблизително там се казва, че когато една натовска държава бъде нападната, тогава всяка друга страна от Алианса е длъжна да помогне, доколкото прецени за необходимо. Никакво задължение няма за автоматично задействане. Този член беше вкаран навремето от САЩ и си оставиха тази вратичка, за да не взимат отношение. Така че не си мислете, че автоматично някой ще ни защити, ако тук, примерно, влязат чужди войски.
Вестник „Филтър“