Служебен министър изригна с ултиматум: Ако до 11 юни няма приет бюджет…

Ако до 11 юни няма приет бюджет за 2023 г., България трябва да премине от 12 юни към нулево салдо, което означава рязко спиране на финансирането на системите. Причината е, че сега действащият „удължителен закон“ за бюджета ще важи до 12 юни 2023 г.

Това стана ясно от изказване на министърът на финансите Росица Велкова от парламентарната трибуна.

Министър Велкова съобщи, че приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма по нарастват 2 051,4 млн. лв. или 11,5 на сто през първите четири месеца на тази година в сравнение със същия период на 2022 г.

Те са в размер на 19 840,4 млн. лева. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите четири месеца на предходната година, докато постъпленията в частта на помощите, където се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС са по-ниски.

В частта на данъчните и осигурителните приходи се отчита най-голямо номинално нарастване – с 1 989,4 млн. лв. или 14,2 на сто. Информацията за приходите по отделните данъци е:

– от корпоративни данъци – 788,7 млн.лева.
– от данъците върху доходите на физическите лица – 1 851,1 млн. лв.,
– от ДДС – 4 905,3 млн. лева.
– от акцизи (нето) – 2 064,8 млн.лв.
– от мита – 105,7 млн.лв., което е с 37,7 млн.лв. по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 година.
– от другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) – 1 384 млн. лв.
– от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК) – 4 889,4 млн. лв. лв.
– неданъчните приходи – 3 218,1 млн. лв.
– помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лв.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 20 937,6 млн. лв. При тях също се отчита номинален ръст от 4 031,1 млн. лв. (23,8 на сто) спрямо първите четири месеца на предходната година.

Най-значително нарастване има при социалните разходи (1 594,0 млн. лв.), в т.ч. разходите за пенсии (1 348,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (770,0 млн. лв.), разходите за издръжка (681,6 млн. лв.), разходите за субсидии (606,0 млн. лв.) и други.

Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, увеличени размери на възнагражденията в редица администрации, действащи програми за изплащане на компенсации на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и други.