Андрей Райчев заговори за разпад на ПП и ДеБъ! Ето как ще стане кабинетът с ГЕРБ

„ПП се оказаха слаби шахматисти в политическата игра. След местните избори не мога да видя каква е ползата на ДБ от ПП, казва Райчев относно политическата ситуация в страната след поредните предсрочни избори“ посочи Райчев.

Ето какво още заяви той в интервю за „Марица“:

– Каква е вероятността за предсрочни избори през лятото и колко лош е този вариант? 

– Вероятността за предсрочни избори е примерно около 30 процента, но основната е все пак да се направи кабинет. Но нищо фатално няма при нови избори, освен че „Възраждане“ още ще порасне, недоволството на електората ще премине в ръмжене.

За хората от политическия елит това е много вредно, защото резултатите на партиите ще спадат. А в политиката няма празно пространство и някой ще се намести.

Премиерското кресло никога не остава празно – дори в Германия през май 1945 г., когато страната беше победена, в руини, пак се намери някой, който да стане канцлер (Луц Шверин фон Крозиг – бел. ред.).

– Г-н Райчев, само театър за публиката или знак за размразяване на ледовете беше лидерската среща на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ?

– Със сигурност е театър за публиката на двата електората. Явно двете коалиции достатъчно са мотивирани и международно за някакво съюзяване.

Имам предвид и натиска от САЩ във връзка с необходимостта България да бъде по-твърд съюзник за Украйна. И на двете коалиции ясно им е казано, че това трябва да се направи.

И проблемът им е не толкова между тях самите – те могат да са в една лодка, без да се бият, проблемът е в собствените им електорати.

ПП например трябва да обяснят на привържениците си как така, след като 2-3 години се бориха срещу „диктатора и крадеца“, както наричаха Борисов, сега той изведнъж се оказва приемлив партньор.

Борисов пък трябва да обясни на своите как хората, които го арестуваха, изведнъж се оказват подходящи за общи действия. 

Това е главното представление, което гледахме. Политиката въобще е представление, вид театър, може би най-интересният.

Но от друга страна, като че ли маневрата, която Борисов е замислил или поне им предлага, е да се откаже от своя мандат и да им даде мандат – цена, която ще плати за своето окончателно излизане от изолация.

Убеден съм, че за Борисов сега по-важен от въпроса за властта е въпросът за излизане от международна изолация.

Не мога да си представя как ПП-ДБ ще откажат, но ако откажат, нещата наистина отиват на зле. Може и план Б да се включи, но пак зависи от международния фактор.

– Кой в тази затегната ситуация е все пак най-възможният сценарий за кабинет?

–  Вероятността за нови избори е 20-30 процента, по-вероятно е да съставят някакъв кабинет. Да си представим: ПП дава приемлив за Борисов премиер, не изключвам това да е и самият Асен Василев. 

Съгласуват министри и започват да управляват с подкрепа на ГЕРБ, който държи отзад зад гърба много солидна брадва и чака момента, в който може да ги удари. Това виждам, може и да греша.

– Т.е. реализиране на първи мандат на ГЕРБ е много малко вероятен?

– Да, не изглежда вероятно да стане. Ако ПП-ДБ му откажат да съгласуват евентуален кабинет, той трябва да прави жестове отново за пред своя електорат. Но това ще бъде вече предизборно. А възможностите на трети мандат са много малки.

– Освен Асен Василев има ли друга приемлива фигура за премиер?

– Говореха за академик Денков. Най-трудно тук обаче е да се вникне в главите на тези наши млади лидери. Те са новаци в политиката, правят елементарни грешки.

Например преди два месеца имаха ясно предложение от съпредседателя на ДБ Христо Иванов, който виждаше много ясно какво ще стане и предлагаше да се сложи на масата правосъдната реформа, проблема за главния прокурор, като съгласието около тези проблеми да стане аргумент за съставяне на някакво тип техническо, експертно правителство.

Това предложение на Иванов беше най-умното, защото даваше възможност за последователна политика за ПП-ДБ.

Вместо това обаче ПП отказаха, смятайки, че ще постигнат победа на изборите. Не осъзнаваха  два факта – първо, че нямат съюзници.

Изпокараха се с БСП и с ИТН, „Възраждане“ не ги понася, както и ДПС. И единственият им възможен съюзник въобще е ГЕРБ.

Вторият факт, който не оцениха, е, че намаляват, не са в ситуация вс​​еки следващи избори, както „Възраждане“, да им носят още гласове. 

Не прецениха риска, не приеха предложението на Христо Иванов да позиционират правителство върху правосъдната реформа и се докараха до ситуация да приемат някакво „ние“ през ГЕРБ. 

Това е изненада за ПП, оказаха се слаби шахматисти в политическата игра и сега буквално се чудят какво да правят.

– Успя ли обаче Борисов да намали стигмата към ГЕРБ?

– Абсолютно, а и той няма вътрешна, а само външна стигма. Борисов само гледа едно посолство да не се сърди много. А вътрешно няма изолация, говори си с всички, дори с ПП-ДБ, пластичен е.

Заема умна поза:  Аз съм това, което съм. Винаги се опитвам да правя добро!

– Има ли сериозен раздор в ПП-ДБ? Защо съпредседателите на ДБ Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов останаха безмълвни на лидерската среща?

– Има раздор, разбира се. Мълчанието им на лидерската среща беше символично и много важно. Христо Иванов и ген. Атанасов не могат да кажат дума срещу ПП, преди да настъпят местните избори.

Това би имало катастрофални последици, просто ще загубят София. А за ПП-ДБ е много важно да превземат столицата, това ще е символична победа. 

След като на парламентарните избори в София на 2 април получиха мнозинство в рамките на 35-40 процента в различните многомандатни райони, победата им наесен е в кърпа вързана, стига да не се скарат. И те се стараят да не се случи това.

Но след местните избори не мога да видя каква е ползата на ДБ от ПП.

ПП харчат, а ДБ като дясна формация се опитва да вкара бюджетна дисциплина. Така че техният „брак“ не е дългосрочен.

Проблем е и вътрешното състояние на ПП. Излизат информации за различни виждания на двамата лидери, но има и по-малки групи, които недоволстват.

Не мисля, че те ще се разпаднат на П и П прим, по-скоро ще ги глътне ДБ, отцепниците от ПП ще ходят в ДБ. И такива процеси ще настъпят, но те биват съзнателно и строго спирани в момента от лидерите заради местните избори наесен.

С отпадането на този мотив не виждам нищо, което да ги съединява.

Отново виждаме, че ПП не са в състояние да мислят дългосрочно, защото въобще си представяха, че с всеки нови избори ще вървят слънчево нагоре.

Но това очевидно не се случва, защото на последните избори заедно в коалиция двете формации ПП и ДБ набраха по-малко, отколкото само едната на предишния вот. 

–  Може ли „Възраждане“ да станат втора сила, каквито са мечтите на лидера Костадинов?

– Не толкова „Възраждане“ могат да станат втора сила, колкото ПП могат да станат трета. В момента ГЕРБ имат стабилизиран електорат от 650 000, 600 000 събират ПП и ДБ и вървящото нагоре „Възраждане“ с 350 000. При определени обстоятелства те биха могли да вдигнат до малко повече от 400 000.

Т.е., за да станат трети, ПП трябва да паднат под 400 000, което за тях не е невъзможно. ПП са „летлива“ формация, без твърдо ядро, от типа на НДСВ, което тръгна с 50 процента, стигна 30, а накрая падна до 2 процента. 

– ПП се страхуват, че ако направят компромис за съставяне на кабинет с опонентите си, ще загубят. Няма ли обаче да стане обратното, ако избирателите оценят, че това е отстъпка заради осъществяване на жизненоважните за страната политики?

– Със сигурност ще загубят, въпросът е кога губят по-малко. Евентуален кабинет ще даде на политиците време да покажат неща, които да привлекат част от хората, да ги успокоят.

Кабинет обаче ще удари в сърцето избирателя, на когото те от 2 години говорят колко е лош Бойко, а сега изведнъж влизат в колаборация с него.

Ако бяха тръгнали по плана на Христо Иванов, компромисът щеше да звучи така: не с Бойко, а няма как без Бойко да стане правосъдна реформа.

Затова трябва да работим с ГЕРБ, затова правим вид служебен кабинет, който се подчинява не на президента, а на парламента, чрез който прокарваме правосъдна реформа, махаме Гешев.

Това беше смислен план, но ПП изпуснаха шанса и сега се чудят как да обяснят на своите хора прегръдката с човека, когото арестуваха. Много е трудно да обясниш как лягаш в леглото с този, за когото си повтарял: Развод, развод!

– Могат ли местните избори да пренаредят политическата карта и да се сложи край на скачането от избори в избори? 

– Не, никои местни избори не могат да направят това. Могат да го направят само парламентарни избори. Но трябва да имаме предвид, че у нас вече има два различни вида хора.

Нещата не опират до различията между Петков и Борисов, а до разликата между два типа българи – едните са хора отвсякъде, другите са хора отнякъде. Метафората е на британския журналист Дейвид Гудхард от книгата му „Пътят към някъде“. 

Едните са модерни, чувстват се еднакво добре и в Канада, и в Китай, докато другите са местни, като мен например, които си искат тукашното.

И това да държиш на собствената си страна не означава, че си антиевропеец, не е проява на простотия, както твърдят някои от другия лагер. И тия два вида хора няма как да се разберат. Въпросът е да съжителстваме заедно, не само да не си пречим, а дори да си помагаме.

Това ново разделение подмени привичното делене на леви и десни, с което бяхме свикнали десетилетия наред. Трябва да свикваме със сериозното напрежение по линията отвсякъде – отнякъде. И не бива тези различия да пречат да се състави кабинет.

България прехарчва  сериозно и за да вържем бюджета, трябва да вземем назаем 13 милиарда. Такъв режим ще ни вкара в ужасния гръцки сценарий и ще нарушим нещо, което изгладувахме.

От 1997 г., когато Иван Костов въведе валутния борд, стискаме зъби, затягаме колана. И сега е недопустимо да съсипем всичко. Схемата да се живее с огромни дългове е добра за Америка, но повечето българи не искаме да живеем така. 

Нужно е редовно правителство, което да каже на хората: Трябва да се стегнем! Никой обаче не смее и това е сериозен проблем за решаване.