Професор посочи за какво правителство ще ни натиска САЩ и кое е най-страшното за човечеството

Западът ще натисне за кабинет, който да не шикалкави за войната. Това мнение изрази проф. Динко Динев в интервю за „Марица“. По думите му Черно море е ключов възел за големите братя, а ние нехаем. Ето какво още каза той: 

– Проф. Динков, доколко скандалът с изтеклите тайни документи от Пентагона са заплаха за националната сигурност на САЩ и създават рискове за техни съюзници?

– САЩ уж не са въвлечени пряко във войната в Украйна, но ролята им в тези събития е много важна.

Това изтичане на информация може да е и преднамерено, може да е част от голямата игра.

САЩ са велика сила, глобален играч, доминиращ в света  – с военната си мощ, с икономическите и технологичните превъзходства, с политическото си влияние. Но едва ли течът на някаква определяна като секретна информация ще внесе промяна в хода на събитията в глобален мащаб, а и на тези в Украйна. 

– Наистина ли сме били готови да дадем МиГ-овете си на Украйна, както твърди Си Ен Ен?

– Това вероятно отразява планове в определени среди в САЩ, вероятно в Пентагона. Те обаче добре разбират, че България не бива да бъде оставена без елементарни способности за защита на въздушното си пространство. От българска страна това беше коментирано. А и от САЩ коментират, че едва ли е уместно, преди да пристигнат поръчаните изтребители Ф-16, България да се лиши от съветските самолети, които има.

– Държим ли се адекватно като държава част от източния фланг на НАТО?

– Едва ли подобава на България да се държи провокативно, по-остро в тази сложна международна ситуация. Настъпват много съществени проблеми в света, а България не е от страните, които задават насоките и тенденциите в развитието на процесите в глобален мащаб. България трябва да бъде много внимателна в приспособяването си към новите реалности.

За съжаление, страдаме от много сериозен дефицит на професионализъм в анализа на процесите в съвременния свят, а това крие и рискове за страната.

Не можем да дадем своя оценка за случващото се – в глобален, в регионален мащаб, а и за войната, която засега е уж в пределите на Украйна.

А в тези събития пряко и косвено са въвлечени много страни. Ние също сме въвлечени като част от съюзите, в които членуваме – НАТО и ЕС.

От безхаберие правим и глупости, а съюзниците ни започват да си мислят, че политическите гафове у нас са част от някаква игра, което не е така. Но заради неспособността да съставим парламент и редовен кабинет нашите съюзници започват да подозират, че шикалкавим.

Затова е възможно да се намесят по-категорично в посока съставяне на правителство. За тях е необходимо някой да носи отговорности. Затова развръзката след тези избори ще бъде определена до голяма степен от по-големите братя –  ако съумеят да притиснат някои наши политически сили да формират правителство.

Съюзниците ни добре оценяват стратегическото значение на разположението на България, особено това, което се наблюдава в Черноморския регион.

Авторитетното списание „Foreign Affairs“ публикува статии за петте морета от ключово значение в света, където на първо място беше поставено именно Черно море. Очевидно този район придобива стратегическо значение и в него се сблъскват огромни интереси.

Тревожен е дефицитът на професионализъм в политическите процеси у нас, включително в определянето на външнополитическите ни позиции. Все още чакаме оценките, напътствията на по-големи братя,  като че ли нямаме глави на раменете си.

– Илюзия ли е мирът в Украйна в обозримо бъдеще?

– За съжаление, войната в центъра на християнска Европа не спря дори по време на Страстната седмица. Тревожен е фактът, че са напълно парализирани всички механизми за поддържане на сигурност, за предотвратяване на военни конфликти, включително ООН. Няма предпоставки за скорошен мир в Украйна. Бяха направени заявки от страна на Турция, Китай. В Пекин бяха президентът на Франция, председателката на Еврокомисията, за да обсъдят идеи за бъдещ световен ред.

Но засега няма скорошни  перспективи за мирни преговори с който и да било посредник, дори това да е Китай. 

Светът се променя много радикално. Оказаха се несполучливи усилията на базата на Устава на ООН светът да се приспособи към новите реалности. Пекин и Москва не приемат засилване на доминацията на САЩ, което може да доведе до опасни промени в международните отношения. Човечеството като че ли наистина доказва, че може да стигне до най-голямото си унижение – да се самоунищожи.

– Реални ли са рисковете от превръщане на конфликта в сблъсък между Русия и НАТО след разполагането на руско ядрено оръжие в Беларус и новата членка на Алианса Финландия?

– Рисковете са големи, натам вървят нещата. А това е най-страшното. НАТО в много голяма степен е въвлечен в тези процеси.

Налице е и важна промяна – т.нар. Запад постигна голяма степен на единодействие на базата на стратегията на САЩ. На фона на войната като че ли се губи евроцентристкото начало в ЕС и вече Европа не е един самостоятелен център на сила, а човечеството продължава да се уповава на традициите и възможностите на Стария континент да играе миротворческа роля. ЕС е изцяло ангажиран в прилагането на доктрината на САЩ, основана на оценката, че наблюдаваме остър сблъсък между демокрацията и тоталитаризма.

– Защо Пекин посрещна с фанфари френския президент Еманюел Макрон, а учудващо скромно председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен?

– Китай отдавна е вникнал в дълбоката същност на ЕС и предпочита да има взаимодействие със страните членки. Не е случайно, че направиха впечатляващо посрещане на френския президент. Макрон обяви, че разчита на възможностите за посредническа роля на китайския лидер предвид близките му отношения с руския президент. Домакинът Си Дзинпин обаче беше красноречив: „Това не е моя война!“. Всъщност Китай играе своята игра и използва войната, за да постави Русия в подчинено  положение.

Посещението на председателката на ЕК беше неглижирано от Китай по обясними причини.

Ако ЕС иска да бъде зачетен като самостоятелен субект, редно би било председателят на Европейския съвет Шарл Мишел да седне срещу китайския президент.

Китайците много добре разчитат договорните отношения на ЕС и определят отношението си спрямо председателката на ЕК съобразно нейните позиции. Фон дер Лайен е ръководител на изпълнителния орган на ЕС, а никъде в Договора от Маастрихт не е казано, че тя представлява ЕС в международните отношения. Затова Китай се отнася по този начин спрямо визитата <210>.

– Оформя ли се нова световна ос на влияние Москва-Пекин?

– Пропагандни са внушенията, че Китай насърчава Русия за тази война, готов е да <210> помага, дори с оръжие. Нещата не стоят така. Между двете страни има стратегически съюз, който беше ясно формулиран от китайския лидер Си Дзинпин при посещението му в Москва.

Той каза, че предстоят големи промени в света и пожела здраве на Путин, за да може да издържи на голямото натоварване. Самочувствието на Китай нарасна. И в оценките на САЩ Китай е голямото предизвикателство, не толкова Русия. Китай обаче гради стратегически съюз, чрез който да оспорва доминацията на САЩ в съвременния свят. На тази основа Китай, донякъде Русия, осигуряват по-неутрална позиция на голяма група държави от Азия, Африка, Латинска Америка, по-сдържани в оценките си за войната в Украйна.

Всъщност се очертава двуполюсен спор за бъдещето на света между САЩ и Китай, който си осигури безрезервната подкрепа на Русия. Тя е принудена да приеме новата роля на Пекин, въпреки че трудно ще се примири да е второстепенен играч в подкрепа на китайската стратегия.

Големият спор е между САЩ и Китай, който демонстрира мускули по отношение на Тайван, който смята за неразделна своя част, временно управлявана от наследниците на Чан Кай ши.

Китайците търпеливо изчакват да настъпи техният миг, както беше с Хонконг, с Макао.

– Какви последици за американската политика ще има съдебната атака срещу Тръмп?

– Напрежението, което възникна с окупацията на Конгреса, показа, че САЩ са дълбоко разделена държава, където двете основни политически сили –  републиканци и демократи, взаимно се уязвяват.

Демократическата партия се опитва да предотврати кандидатурата на Доналд Тръмп, но и тя засега като че ли няма готовност да излъчи нова фигура за кандидат за Белия дом догодина. И сегашният президент Байдън намеква, че вероятно ще се кандидатира за втори мандат. Американското общество трудно ще се примири начело на тази велика сила да застане човек в толкова напреднала възраст, с намаляващи физически и умствени способности.

Това, че представители на демократите, включително съдебната система и прокуратурата, полагат целенасочени усилия да уязвяват Тръмп, може би води до нарастване на популярността му, но е и удар по възможностите той да участва в изборната надпревара догодина.

Засега в Републиканската партия няма яснота кой ще  бъде водач в следващата изборна надпревара. Това е тревожно, защото в САЩ, поне засега, и в двете основни политически сили не са се появили фигури, които да вкарат страната в следваща надпревара за глобално лидерство. Това е тревожно и за останалия свят, ще внася объркване и в съюзниците на САЩ.

Сегашната администрация съумя да постави във висока степен на подчиненост своите съюзници, да стегне редиците в НАТО. Но неизвестните в предстоящата изборна надпревара са много, а резултатите ще влияят включително и върху войната в Украйна.

– Възможно ли е да видим двойка Тръмп-Де Сантис в Белия дом и край на войната?

– Не е възможен поне засега такъв развой на процесите в Републиканската партия. Имам преки впечатления от ситуацията в САЩ. Имаме доста превратна, идеализирана представа за тази велика сила, която има сериозни проблеми и разделението върви по много линии, включително етноси. Преплитат се много интереси, вързани в сложен възел. Ролята на американския капитал, на големите компании ще определи избора на следващия президент. Много сложни са политическите игри в САЩ, както и механизмите, определящи насоката на американската политика. Ако се впуснем в прогнози, неизбежно ще сгрешим.

 Проф. д-р  Динко  Динков е анализатор в областта на международните отношения. Преподавател е в Катедра „Международни отношения“ и директор на Центъра за балкански изследвания към УНСС. Специализира в Лондонския институт за икономика и политически науки, в САЩ и в Германия. Лектор по външна политика на България, европейско сътрудничество и интеграция.