„Епицентър“: Близък до Христо Иванов изненадващо атакува закона „Зарков“

Активно промотираният проект на служебния правосъден министър Крум Зарков за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които според авторите им ще доведат до контрол над главния прокурор, изненадващо срещат „приятелски огън“, при това от кръгове, близки до съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов.

Бившият заместник на Иванов в Министерство на правосъдието във второто правителство „Борисов“ в периода 2014-2015 г. Андрей Янкулов, сега правен експерт в „Антикорупционен фонд“, изненадващо се изказва негативно за проекта на служебния правосъден министър, който не крие, че е нанесъл корекции в този на предшественицата си – Надежда Йорданова.

Преди около месец от АКФ разпространиха почти апокрифно Концепция за наказателна политика, изготвена от Янкулов, който има опит и като прокурор в Софийска районна прокуратура.

На две места в съдържащия 40 страници документ Янкулов прави негативни коментари към проектозакона, придобил обществена известност като закона „Зарков“ срещу Гешев. Според юриста предложените текстове няма да доведат до очаквания резултат, а и реална съдебна реформа би била невъзможна без промяна на Конституцията. Същата теза от дълго време се споделя от системни партии като ГЕРБ, ДПС, дори и БСП, но заради трудността да се осигури подкрепата на поне 160 депутата тезата не е много популярна сред „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

„Устройствени промени без конституционна ревизия биха могли да бъдат само временна и по същество палиативна мярка. Типичен пример са предложенията за намаляване на мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС) за предсрочно освобождаване или временно отстраняване на главния прокурор“, посочва Янкулов. Потози начин той дава да се разбере, че идеите на Крум Зарков и неговия заместник, по-рано съдия от Съюза на съдиите в България Емил Дечев, за това главният прокурор да може да се освобождава вместо със 17 с 13 гласа на членовете на ВСС, не е нищо повече от опит за нарушаване на конституционната уредба чрез нейното заобикаляне. От написаното от Янкулов става ясно още, че дори и да се приеме тази мярка не би минала през тълкуване от конституционните съдии, каквото несъмнено ще поиска обвинител №1.

Андрей Янкулов стига и по-далеч в критиките си към законопроекта на тандема Йорданова-Зарков като нарича „юридически еквилибристики“ намерението ad hoc съдия да бъде преназначаван временно за прокурор, който да води разследване срещу главния прокурор за евентуално извършени от него престъпления. „Юридическата еквилибристика“ според Янкулов обаче е изключително силно защитавана от авторите й. Последното на практика показва, че законът „анти-Гешев“ всъщност не цели изграждането на юридически механизъм за контрол над главния прокурор, а по-скоро е насочен персонално срещу настоящия обвинител №1.

„Приятелският огън“, идващ от среди, за които няма съмнение, че са близки до ПП и ДБ, идва да покаже и на ГЕРБ, че тяхната прибързаност да приемат на всяка цена поправките в НПК и ЗСВ не може да се разглежда като принципна позиция, а по-коро като опит за търгуване на парламентарна подкрепа за евентуално бъдещо правителство.

Към кого е по-критичен Янкулов – към заместничката на Христо Иванов Надежда Йорданова, към Крум Зарков или към ГЕРБ, не е много ясно, но в труда му присъства и следният коментар: „Други пък всъщност въобще не искат никаква реформа, а запазване на статуквото, което ги задоволява напълно. Но се занимават с пускане в пространството на всякакви уж реформаторски димки, заредени с всевъзможни предложения“.

В цялост т. нар. Концепция за наказателна политика на Андрей Янкулов е изключително радикална, до степен, че самият автор признава, че нейното реализиране би било „правна екзотика“. Всъщност документът не се съсредоточава върху наказателното правосъдие, а типично за средите на юридическите лобисти и адвокатски кръгове прокарва идеи за ликвидиране на независимостта на прокурорите за сметка на тоталната недосегаемост на съдиите. В този смисъл е идеята на Янкулов съдиите да имат водеща роля при кадруването на прокурори.

Едно от обясненията защо от АКФ не са се похвалили с труда на своя експерт, освен с това, че ако бъде принципен Андрей Янкулов следва да критикува труда на Надежда Йорданова и Крум Зарков или по-скоро на стоящите зад тях юридически лобисти и адвокатски кантори, които са действителните автори на „анти-Гешев“ законопроекта, е в съдържащите се в концепцията предложения за отпадане на доживотния затвор без право на замяна дори при изключително тежки престъпления.

Според Янкулов най-тежкото наказание в настоящия Наказателен кодекс безспорно е „прекомерно“, а ползата от него „крайно съмнителна“. В превод това би значело, че ако 20-годишен извърши умишлено убийство на дете, то той не следва да търпи повече от 20-25 години лишаване от свобода, след което отново би трябвало да се социализира. „Колкото и наказателното правосъдие да е консервативно, за да вървим напред и да се развиваме ни трябва малко по-разчупено мислене, за малко да се опитаме да излезем от клишетата и догмите“, завършва творението си юристът Янкулов.