Социологът Първан Симеонов с три тежко мъгляви варианти за коалиции

На обща пресконференция в петък, 7 април, ПП-ДБ обявиха, че няма да подкрепят правителство с мандат на ГЕРБ. Доколко очаквана бе тази позиция и какви са оттук нататък шансовете да бъде съставен редовен кабинет след петите парламентарни избори?

Според изявленията на лидерите на ПП-ДБ, ако вторият мандат стигне до тях, те ще предложат правителство. Възможно ли е да бъде подкрепено от ГЕРБ?

„Ситуацията е трудна. Бих казал – тегава. ПП и ДБ пазят формата си за местните избори. Нямат право да се разцепват.

Преди време Борисов каза, че няма да подкрепи мандат на ПП-ДБ без партията му да участва. Това е големият въпрос, особено след победата на изборите.

Въпрос на чест за него е, а и партията му го изисква, той да участва. Няма политическа логика да си победител на изборите, а да подкрепиш правителство на втория“, коментира пред Епицентър социологът Първан Симеонов.

Ето и цялата му позиция:

Един вариант пред Борисов е да се опита да направи така наречената „хартиена коалиция“. На това най-много се надяват от ПП и ДБ. За него обаче това не е добър вариант. Да, той спечели изборите, но не мисля, че има достатъчно легитимност да направи правителство с БСП и ДПС.

Идва лято, чудесно е за жълтопаветни протести.

Има два лагера в българската политика. Правителство на „хартиената коалиция“ ще представлява само единия – консервативен, балкански. Той е по-голям, но има и друг – това е либералният, прогресивният, прозападният лагер.

Единствената стабилна конструкция, колкото и отвратителна да е, би било конструкция, в която и двата лагера виждат своите интереси. Защото това са два автентични типа българи, те са тук и няма да изчезнат. Никой никого не може да изчегърта.

Вторият вариант е ГЕРБ да даде подкрепа за втория мандат, но това е много трудно.

Третият е да се мъчи някакъв технически кабинет със Слави Трифонов, равноотдалечен, припознат и от двете евроатлатически страни.

Слави все пак е за еврото, прозападен е. Като идеология и като замисъл кабинетът, който първия път предложи, беше все едно американска партия го предлага. Но Слави Трифонов има 11 депутати. Това е неустойчива конструкция, а и Трифонов не е най-устойчивият политически субект.

Накратко – вариантите са тежко мъгляви.

Борисов печели от нови избори. Вече става ясно, че трябва да има някакво правителство.

Изборите станаха като пералня. След всеки нов вот Борисов излиза все по-чист. Реално все по-виновни излизат тези, които казват: да не правим правителство с него, да ходим на нови избори.

Около ПП и ДБ може да се разиграе някакъв сюжет, но и на теория, и на практика, когато някой е започнал да пада, продължава да пада.

В патова ситуация като сегашната парламентът става най-интересното място. Там ще са дебатите, там ще треперим за всеки глас при изравнените сили.
Парламентарната република не си е отивала. Думите на Христо Иванов, че трябва да се върнем към нея, са камъни в градините на президента.

Но Иванов е прав, че България много дълго време се управлява президентски. Това означава, че ще има гласове, които да кажат, че е време да светне една сигнална лампа. Все пак сме парламентарна демокрация.