Попов заговори за политическа безизходица и цената, която плащаме, заради грешки

България е в политическа безизходица. Това е безизходица, която се опира на неанализираност на основните проблеми на България. Това каза в аудиокаста „Това е България“ на „Фокус“ политологът Мирослав Попов. „Първо трябва да се видят кои са проблемите, а след това да се видят кои са решенията, които следват от тези проблеми“.

Смятам, че не ни казаха какво ще ни струва, например, затварянето на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“, блокирането на строежа на АЕЦ „Белене“, търкалянето на България наляво-надясно с новите енергийни проекти – всичко това струва много скъпо и ние ще плащаме, категоричен е Попов. „Ние вече плащаме, ние сме платили огромни суми, но не си даваме сметка колко сме платили за тях. В края на краищата под въпрос е самата съдба на България. В днешния свят страна, която не е решила енергийния си въпрос, тя няма много шансове да оцелее. Обстановката в нашия свят ще се влошава в социално-икономически план. Този култ към свръхпотребление, който беше преди десетилетия, той все пак в един момент започва да блокира, не може да се удържи на такова равнище на потребление. И ако това е така, пита се с какво ще живее и с какво ще се храни България? Няма яснота. Стъпили сме и с две пръстчета се държим над пропастта – изнасяме малко електроенергия, малко оръжие“.

Трябва да си дадем сметка не само как стигнахме дотук, кои са били механизмите, които са ни докарали дотук и защо не ни позволяват да си видим дереджето, категоричен е Попов. „Смазваща е силата на проофициозната пропаганда“.

На въпрос на водещата кои са механизмите, които са ни докарали дотук, Попов отговори: „Отказ от стремеж за икономически анализ – правиш едно нещо, до какви последици то ще доведе. Категорично нежелание. Имаше една реплика, шеговита на софийския шоп „Най-мразим да мислим“. Това май стана национален девиз или девиз на политическата върхушка. Не че не могат да мислят, когато става въпрос за личното им и семейното им житие и битие, но по базисните въпроси – антианалитичност. Нежелание да се осмислят факторите, които вредят на страната. Обратното – текат камуфлажни приказки, бутафории. Бутафорията е нещо ужасно.“