Ако „не подкрепям никого“ беше формация, влиза в парламента и бие Мая, Слави и Янев

130 хиляди българи, които искат да гласуват, но не могат да се припознаят в нито една от участващите на тези избори партии, на 2 април ще отбележат в бюлетината си “Не подкрепям никого”. Такъв рекорден брой протестиращи срещу политическата класа избиратели прогнозира агенция “Тренд” на базата на последното си изследване тази седмица по поръчка на “24 часа”.

Това са 5,1% от гласуващите. Или ако “Не подкрепям никого” беше политическа формация, тя със сигурност щеше да влезе в 49-ото народно събрание, като задмине движещите се засега под ръба партии на Стефан Янев, Слави Трифонов и “Левицата!” на Мая Манолова, Татяна Дончева и АБВ.

За разлика от изписването на каквито и да е послания към политиците върху бюлетината, които я правят невалидна,

“Не подкрепям никого” е действителен глас

Не виляе обаче върху резултата.

Реално би трябвало да вдига прага за влизане в парламента, защото се брои при изчисляването на избирателната активност. Но депутатите изрично записаха в закона преди няколко години, че тези бюлетини не влизат в сбора гласове от страната и чужбина, с които се определя 4-процентната бариера.

Мотивът им бе, че иначе ще се ощетят

по-малките политически формации. Така че хората на Янев и новата левица може и да бъдат задминати от “партията” на протеста, но ако влязат, то ще е благодарение и на това, че гласовете “Не подкрепям никого” не участват.

Възможността за т.нар. протестен вот се въведе през 2016 г. с решението на депутатите да направят гласуването задължително. Идеята бе, че ако са длъжни да го правят, хората поне трябва да имат възможността да посочат, че не искат да ги представлява никоя от въпросните партии. КС отмени задължителния вот – обяви санкцията “заличаване от избирателните списъци” за противоконституционна, но в закона остана опцията да отбележиш, че не подкрепяш никого.

За първи път тя бе използвана на вота на 4 април 2021 г., които дадоха старт на вече двегодишната спирала от предсрочни избори. По този начин тогава гласуваха 47 749 души. През юли 2021 г. броят им леко се занижи до 35 201. По-късно същата година се проведе и вотът 2 в 1 (парламентарни и президентски). В бюлетината за парламент протестно гласуваха 35 201, а в тази

за президент близо два пъти повече – 60 786 души.

Според изборните експерти най-често това е осъзнат избор, но има и немалка група избиратели, които до последно се колебаят за коя формация да дадат гласа си и ако не успеят да вземат решение, маркират именно това квадратче.

Броят им непрекъснато расте. На последните избори през октомври м.г. 87 635 българи, отишли до урните,

“изкрещяха” на партиите, че не ги харесват

Освен с това послание на хората, с какво още е важен вотът “Не подкрепям никого”?

Той вдига избирателната активност, защото без опция за протестен вот тези гласоподаватели най-вероятно изобщо нямаше да се разкарват до секциите. А активността е решаваща на президентски избори и на референдуми.

При вота за държавен глава кандидат може да бъде избран още на 1-ия тур, ако за него са гласували 50% плюс 1 от избирателите, излезли на последните парламентарни избори. Или нещо като ефекта на пеперудата – колкото повече неприязън към партиите се трупа сега у народа, толкова по-трудно става на фаворита за следващ президент да спечели от раз.

При референдумите пък активността е най-важното. По закон, ако в допитването са се включили “не по-малко от участвалите в последните избори за НС” и поне половината от тях са го подкрепили, то се смята за прието. При по-ниска активност спрямо последните избори не е задължително резултатът от референдума да се приеме от парламента. Той е длъжен само да го обсъди, ако допитването е привлякло поне 20%.

В момента партията на Слави Трифонов събира подписи за насрочване на референдум за президентска република, “Възраждане” – за отлагане с 20 г. на еврото, а БСП готви допитване срещу “джендър идеологията” в училище. Самодеецът Ивайло Шопски пък готви референдум срещу еврото и джендърите накуп.