Фандъкова се хвана за главата, съдът постанови: Веднага да бъде уволнена тази кметица

Върховният административен съд потвърди решението на КПКОНПИ за конфликт на интереси срещу кметицата Красно село Росина Станиславова. Припомняме, че Станиславова беше подкрепена от ДБ и лично от Борис Бонев.

Ето го и решението:

Върховният административен съд на Република България – Шесто отделение , в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).

Образувано е по касационна жалба на Р. Станиславова от гр. София против Решение № 835 от 15.02.2022 г., постановено по адм. дело № 9300/2021 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № РС-7379-21-066/18.08.2021 г. на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Излага съображения за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд не е извършил цялостна служебна проверка на законосъобразността на акта, не е обсъдил релевираните от жалбоподателката възражения за опорочено участие в производството на член от състава на комисията, който не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, за липса на отразено гласуване на председателя на комисията, въпреки забраната за въздържане от гласуване, както и за неспазване на изискванията за кворум и мнозинство при вземане на решението на Комисията. Според касаторката не са взети предвид и приложимите според нея към случая общи институти на административнонаказателното право относно маловажност поради незначителност на подлежащите на наказание деяния, непропорционалност на наложената санкция спрямо извършените нарушения, както и неспазване на преклузивните срокове по ЗАНН за образуване и приключване на производството. Оспорва извода на административния орган и АССГ за неотносимост на чл. 34 от ЗАНН към случая, тъй като ЗПКОНПИ е специален закон. Визира липса на доклад по делото от първоинстанционния съд и разпределение на доказателствената тежест между страните, като на жалбоподателката не са дадени указания за обстоятелства, за които не сочи доказателства – относно нередовност на подадения сигнал до КПКОНПИ. Твърди, че съдът незаконосъобразно и немотивирано не е допуснал исканите от жалбоподателката доказателства относно датата на съобщаване на одитния доклад на Столична община, препратен от прокуратурата, който от друга страна е изпратен от СО на КПКОНПИ и по него е образувано друго производство пред Комисията. Прави искане това доказателство да бъде събрано от касационната инстанция, с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото. Оспорва извода на Комисията, подкрепен и от АССГ за наличие на конфликт на интереси при сключения от касаторката трудов договор с дъщеря й за работа по проект. Навежда доводи за липса на получена облага от договора, който е сключила не в качеството си на публична личност, а като ръководител на проект за финансиране от Европейския съюз. Излага съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 56, чл. 58, чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ и § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Твърди също, че в случая не е доказано наличието на конфликт на интереси по отношение на нея, тъй като вменените й действия не представляват упражняване на публична функция по заеманата от нея длъжност – кмет на район, а са такива по ръководене на конкретния проект, упражнявайки права по предоставена от Социалния фонд на Европейския съюз на Район „Красно село“ в качеството на краен бенефициент безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. В качеството на ръководител на проект касаторката е сключила трудови договори с лица, сред които е дъщеря й Г. Станиславова. Всички те са само сътрудници по изпълнявания проект, а не са назначени като служители на районната администрация и не попадат в щатното й разписание. Навежда доводи, че при преценката относно наличието на допуснат конфликт на интереси следва да се отчетат и обстоятелствата, при които е изпълняван конкретният проект – в условията на криза и обявено извънредно положение във връзка с пандемията от Ковид-19. Сочи, че АССГ не е съобразил чл. 8 от ЗАНН – относно наличието на крайна необходимост, обстоятелство изключващо противоправността, наложило назначаване на изпълнители на проекта в най-кратък срок и при облекчена процедура. По тези и други подробно изложени в жалбата аргументи, се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от юрисконсулт Ц. Трифонов, оспорва касационната жалба. Моли за отхвърлянето й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е Решение № РС-7379-21-066 от 18.08.2021 г., с което Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е установила конфликт на интереси по отношение на Р. Станиславова, кмет на район „Красно село“, Столична община, и в това й качество лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, за това, че е сключила трудов договор № РКС20-СП-РД-15/01/29.05.2020 г. в свой частен интерес, с Г. Станиславова, свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 15, буква „а“ от ДР на ЗПКОНПИ, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. Комисията е наложила глоба в размер на 5000 лв. на Р. Станиславова на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ и е отнела в полза на Столична община от Р. Станиславова сума в размер на 121,59 лв., представляваща дневно възнаграждение за 29.05.2020 г. получено от деянието, породило конфликт на интереси на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Със същото решение Комисията не установява конфликт на интереси по отношение на Р. Станиславова във връзка със сключване на допълнително споразумение с № РКС20-СП-РД-15/06/08.06.2020 г., с издаване на Заповеди № РКС20-РД15-СП-15/7/10.06.2020 г. и № РКС20-РД09-287/07.05.2020 г., и утвърждаване на Методика за подбор на лицата, предоставящи услуга по проект „Район „Красно село“ – по близо до гражданите – патронажна грижа“, поради липса на частен интерес. Комисията не установява конфликт на интереси за касаторката във връзка със сключване на 43 броя трудови договори ведно с 62 допълнителни споразумения и 43 издадени заповеди за прекратяване към тях с посочените в решението лица, в периода от 01.06.2020 г. до 15.03.2021 г., сключване на 4 граждански договора съответно от 01.06.2020 г., 22.06.2020 г., 01.10.2020 г., 04.01.2020 г. и 2 договора за доставка от 20.11.2020 г. и 02.03.2021 г., ведно с анекс от 02.12.2020 г., поради липса на частен интерес. Описаните действия на касаторката в решението са извършени по повод изпълнение на сключен на 23.06.2020 г. в район „Красно село“, Столична община, административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001-2.101 „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания – Компонент 3“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. и проведената във връзка с това кампания за набиране на сътрудници по проект „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания – Компонент 3“ „Район „Красно село“ – по – близо до гражданите – патронажна грижа“.

За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от материално компетентен орган, в рамките на нормативно регламентираните му правомощия, то е валиден акт, постановен в предвидената от закона писмена форма, съдържащ всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ и по чл. 59, ал. 2 от АПК. В акта са посочени правните основания за упражненото административно правомощие и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 58 от ЗПКОНПИ и за разпоредените правни последици. Разпоредбата на чл. 58, изр. 2-ро, предл. първо от ЗПКОНПИ забранява лице, заемащо висша публична длъжност, да сключва договор в частен интерес при изпълнение на правомощията си по служба. АССГ мотивирано е приел за правилен извода в решението на Комисията, че тази забрана е относима към всички договори, които пораждат правни последици, какъвто е трудов договор № РКС20-СП-РД-15/01/29.05.2020 г. сключен между Район „Красно село“, Столична община, подписан от Р. Станиславова в качеството й на кмет и дъщеря й Г. Станиславова. Съдът е взел предвид и поставената още на 18.05.2021 г. резолюция върху заявлението на Г. Станиславова, с одобрение за назначаването й на 8 часов работен ден, преди заседанието на комисията за подбор на кандидатите, състояло се на 27.05.2021 г.

Решаващият състав е приел за установени трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на негов частен интерес, както и възможност частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Частният интерес е обоснован като облага за свързано лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ предвид наличието на роднински връзки, които пораждат основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето, заемащо публична длъжност. Изводът за наличие на извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. 2-ро, предл. първо от ЗПКОНПИ от страна на Р. Станиславова се обосновава от обстоятелството, че конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо висша публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес. Отчетена е практиката на ВАС, според която при тълкуване на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ /отм./, респективно чл. 52 и чл. 58 от ЗПКОНПИ, законодателят не изисква доказване на факти, дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

Не се установява твърдяната в касационната жалба необоснованост на съдебното решение на АССГ. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Правната квалификация на нарушението съответства на установените факти и обстоятелства по случая, които съдът е изследвал задълбочено. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, уреждащи института на конфликта на интереси съгласно ЗПКОНПИ. От фактическа страна не е спорно, че жалбоподателката Р. Станиславова и Г. Станиславова са майка и дъщеря. Двете имат родствена връзка, поради което може да се определят като свързани лица по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПКОНПИ. Параграф 1, т. 15 от ДР на ЗПКОНПИ предвижда, че „Свързани лица“ са: съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително; за целите на производството за отнемане на незаконно придобитото имущество за свързано лице се счита и бивш съпруг, бракът с когото е прекратен до 5 години преди началото на проверката на Комисията; физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. Между цитираните категории лица съществуват зависимости, пораждащи основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето, заемащо висша публична длъжност. Вместо да си направи самоотвод, както я задължава чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ, Р. Станиславова е извършила действия по назначаване на дъщеря си по трудов договор. Поставила е и резолюция „За назначаване на 8 часов работен ден“ върху заявлението на дъщеря й от 18.05.2021 г., още преди да е проведено заседанието на Комисията по подбор (27.05.2021 г.), като впоследствие е сключила трудов договор с нея, първоначално за пълен 8 часов работен ден, а впоследствие с друга заповед – за 4 часа.

Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че Р. Станиславова е упражнила правомощия по служба в частен интерес, обоснован като облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ – както нематериална, така и материална, за свързано лице. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Според установената практика на ВАС, дори само възможността съществуващият частен интерес, безспорно установен в настоящия случай, да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо, и като такова не следва да бъде допускано. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база на законоустановените критерии.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби на чл. 71 и чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Производството за установяване на конфликт на интереси e образувано в сроковете по чл. 73 от ЗПКОНПИ – 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не преклудира правомощието на КПКОНПИ да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси по реда на глава осма от закона. Не е налице изрична законова разпоредба, забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ. Не съществува и изрична законова разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74, ал.1 от ЗПКОНПИ (в този смисъл тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г. по т. д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, относно сроковете в административното производство по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ). При тази нормативна уредба срокът по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да се разглежда като инструктивен, а не като преклузивен. Извършените процесуални действия не са в нарушение и на общия принцип за разумен срок.