Connect with us

Нюзрум

Първанов пак взриви лявото: Много елементарно, Нинова! Ние ръка да се върнем, няма да целуваме

Published

on

„Ще е чудо да се случи правителство с третия мандат. Никой не работи сериозно по това, а и би било еднодневка. Този период с четири служебни правителства и 5-о на път означава разпад на държавността и политическата система. Не бих съветвал Радев да отстоява идеята за президентска република. Първо, непостижима е. Второ, няма да е полезна за страната. Предложението на Нинова за амнистия е финт, който ми намирисва на ляво сектантство. Това е коалиционната визия на БКП от 20-те години. Левицата може да се случи без това ръководство на БСП. Нужна е трансформация и коалиция“, заяви Георги Първанов – президент на България в периода 2002-2012г.

„Докато хората не излязат на улицата, промяната няма да стартира. Преди 2 г. имаше подобна ситуация, но тогава в по-голямата си част на протестите излязоха случайни хора и нямаше някой от системните играчи, който да даде посока, както беше през 1997 г. Винаги сравнявам 10 януари с 4 февруари. Има две тенденции в българската политика. Едната е разрушителната – че трябва да се събори всичко и да се гради наново. Другата е съзидателната, част от която аз съм имал чест да бъда заедно с Кольо Добрев, светла му памет. Надявам се сега съзидателната тенденция да се съживи и да поеме нещата в свои ръце“, каза още Първанов.

„Бих посъветвал сегашните политици да седнат, да помислят, да си съберат идеите, ако имат такива, и да влязат в някакъв нормален разговор с останалите. Защото реваншът не е добър съветник в политиката. А го виждам и при едните, и при другите. Това може да продължи до безкрай. Наистина, ние не сме имали досега такъв период, в който да има четири служебни правителства с перспективата за още. Това означава разпад на държавността и политическата система“, каза бившият президент.

„Шансовете на третия мандат не са особено големи. Само теоретично има шанс. Поне аз не виждам някой да работи по темата сериозно. То не става от днес за утре. За да се съберат през 2005 г. трите партии, а и тенденцията беше за четворна коалиция, ние бяхме водили диалог в продължение на месеци. Второ, самата процедура беше отработена така – те подготвят проектокабинета с програмната декларация и в едната ръка аз давам мандата, с другата ръка те ми връщат папката с министрите, като зад кандидата за премиер стоят партийните лидери като знак на подкрепа. Това сега ми е трудно да си го представя. Ще бъде чудо, ако се случи“, допълни Георги Първанов.

Advertisement

„Чувам политолози да се опитват да обосноват такава теза, че умишлено се търси служебно управление. Не мога да кажа, че това е позиция на президента Радев. И не бих го посъветвал да я отстоява, да преследва подобна политическа цел. Първо, защото тя е непостижима. Президентска или, както Дюверже казва: полупрезидентска република – той много добре е разказал визията за една такава форма на управление, предполага наистина да се направи дълбока промяна в конституцията, да има ВНС, на което партии като БСП, ДПС да гласуват “за”, а аз не виждам как ще се случи. А що се отнася до дясното, те са били по-скоро за обратното – парламентът да избира президента. Тоест няма да има подкрепа за такава идея.

И второ, което е по-важно, аз не мисля, че подобна идея би била работеща, по-полезна. И нека партийните функционери да не се измъкват с тази теза от блатото, в което сами се натикаха за невъзможността да намерят разумни и работещи решения. През годините се видя, че българската парламентарна република може да работи нелошо. Давам за пример времето на управлението на царя и на тройната коалиция, когато имах честта да бъда президент. Тогава нещата работеха и България имаше международен авторитет, политическо спокойствие, социална политика. Защо тогава да може, а сега не? Ако ще отиваме към радикални варианти – да се върнем към идеята на Кимон Георгиев за закриване на партиите?! Това ще ни реши ли проблемите? Не мисля!“, заяви пред „24 часа“ Първанов.

„Би могло и би трябвало да се случи с всяка една от останалите партии след второто място, ако наистина могат да седнат и да се разберат. Ако ще се надлъгват, то тогава всеки би могъл да изхарчи този мандат. Затова и не искам да давам прогнози. Но дори и да се случи, това правителство ще бъде еднодневка, ден до пладне. Ще се повъртят няколко месеца, ще се изпокарат, защото пред България има много тежки проблеми, по които те са на различни мнения. И не е бюлетината, която ги разделя. Войната е тежък проблем, енергийната криза, икономиката.

Новата левица беше онова образувание, с което стартирахме преди 25 г. Сега по-кратко, но по-убедително говорим за Левицата. Там има много качествени хора. Има и много млади хора, които, уви, не видяхме на президиума тогава. Но те постепенно ще излизат на преден план. А в това, че по-опитните помагат, няма нищо лошо. Имаше един хубав руски филм “На бой идут одни старики” – само старците влизат в битката. Но това в кръга на шегата. Аз не деля и никога не съм делял на млади и стари и съм успявал с подкрепата и на едните, и на другите.

Левицата може да се случи без това ръководство на БСП. Нужна е трансформация и коалиция. Преди 25 г. моята теза беше, че за да успеем, е нужна промяна. Сега това стана мръсна дума, затова говорим за трансформация – задължително условие за левицата, ако искаме да се върнем в мача. Как ще стане това, аз вече съм встрани и не мога да давам съвети на колегите от БСП.

Advertisement

Българските социалисти са достатъчно зрели, но трябва да разберат, че това е последният шанс. Не вярвам да се случи, но и Корнелия Нинова трябва да се замисли може ли да си позволи още една тежка загуба. Едно време второто място беше поражение за БСП, а сега петото се оценява като успех.

И като се позовавам на едното време – нека да припомня поведението на Александър Лилов, светла му памет, който загуби едни избори и си подаде оставката. И от това БСП се възроди. За съжаление, тази традиция остана в историята, а без нея ще последваме примера на средноевропейските социалдемократически партии. Къде са полската, унгарската, чешката левица? Няма ги.

Това, което предложи г-жа Нинова, беше един ден преди сбирката на левицата – много елементарно, някакъв финт. Второ, макар да не се е случило по нейно време, тя като председател би трябвало да знае, че ние бяхме изключени с решение на Националния съвет от 7 март 2014 г. И ако искаха да направят жест на добра воля към нас, можеха да отменят това решение.

И трето, това предложение ми намирисва на левосектантство. Това е коалиционната визия на БКП от 20-те години, когато са призовавали социалдемократи и земеделци против партийните си ръководства да се влеят в БКП. Не! Ние не сме само тези, които са изгонени и напуснали, има много традиционни социалдемократи, има хора с ляво мислене, които не са били членове на БСП. Нищо по-естествено от това, както ние го направихме преди време, да създадем широка коалиция, с много толерантни отношения помежду си и да дадем шанс за равнопоставеност. Това е ключът. А не да се влеем, може би да целунем ръка и да бъдем приети наново. Не! Това не е сериозно!“, категоричен е Георги Първанов.

Advertisement
Advertisement

Намерете ни във Facebook

Най-четени