Connect with us

(О)позиция

БНР взриви ПП в ефир: Шарлатаните назначиха шуранайки и любовници и напълниха джобовете им

Published

on

„Преди дни президентът Румен Радев каза нещо, което отдавна беше ясно на здравомислещите наблюдатели. Още когато балонът, наречен „Продължаваме промяната“ (ПП), едва започваше да се надува, нормалните хора виждаха целия фалш на този проект.

И няма значение дали ще наречете това шарлатания, лъжа или използване на доверието на българите за лични цели. „Беше грешка, че допуснах тези хора до властта и така да откраднат надеждите на толкова много хора за промяна“ – това бяха точните думи на президента Радев и той, безспорно, заслужава поздравления, задето  призна личната си отговорност за възхода на шарлатаните.

Безспорен факт е, че без политическата благословия на президента Кирил, Асен и подтичващите около тях същества щяха да видят властта през крив макарон. Радев ги инсталира в управлението и добре, че престоят им там продължи само половин година, иначе кой знае какви беди щяха да сполетят България“, това казва журналистът Петър Волгин в свой коментар на тема „Възходът на политическите шарлатани“.

„Много малко са българските политици, които си признават грешките. Затова и отбелязвам достойното поведение в това отношение на Радев. Само че признаването на грешката е само първата стъпка към облагородяването на политическата действителност.

Advertisement

И президентът не бива да спира дотук с признанията си. Трябва също така откровено да заяви кой точно му пробута „харвардските хитреци“, кой го накара да повярва, че именно те са автентичните носители на промяната.

Да, някой може да каже: „Е, станалото станало, дайте да не се заминаваме с такава конкретика, а да гледаме напред“. Много ще сгрешим, ако тръгнем по този път. Ние постоянно твърдим, и то с пълно право, че най-важните решения в българската политика се вземат на тъмно, че всичко се определя от задкулисието. Е, сега президентът Радев има реалната възможност да осветли поне част от това задкулисие, като посочи създателите на шарлатанията, която ни управляваше шест месеца.

Важно е да знаем повече по темата, най-малкото защото и в момента усилено се говори, че ще има множество задкулисни маневри при евентуалното сформиране на новото правителство. И че ако такова все пак бъде сглобено, бъдещата управлевска конструкция ще се прави не в парламента, а в някое чуждо посолство. А дали пък някое чуждо посолство, може би пак същото, не изигра решаваща роля в промотирането на нещото, което днес президентът нарича „шарлатания“?

Неоспорим, и същевременно тъжен е фактът, че много от представителите на българския политически елит възприемат разни чуждестранни чиновници като същества, надарени с върховен разум. И са готови безрезервно да приемат всичко, което въпросните чиновници предлагат.

Обаче хайде да не обвиняваме само политиците си. Не сме ли и самите ние достатъчно лековерни? Ето, да погледнем на описаната вече шарлатания под друг ъгъл, нашия. Представят ни едни мушмороци, на които отдалеч им личи, че действат на принципа „лява ръка, десен джоб“, обаче ние не забелязваме очевидното и им се радваме само защото носят табелка, на която е написано „Харвард“ или някоя друга чуждоземска дума.

Advertisement

И не само им се радваме, ами сме и достатъчно глупави, за да гласуваме за шарлатаните. А после се сърдим на Радев, че ги бил рекламирал. Да, той носи своята отговорност за възхода на мушмороците, но нека бъдем честни докрай и да не пропускаме и собственото си лековерие.

Шарлатани в политика винаги е имало, а най-вероятно ще има още много оттук насетне. Техният просперитет се дължи основно на собствената ни доверчивост. На факта, че избягваме да мислим, че не искаме да разсъждаваме задълбочено, а предпочитаме да се плъзгаме по повърхността и да се ръководим от външните ефекти.

Явявят се някакви шушумиги, почват да ни разказват как едва ли не първо мляко са засукали в Харвард или някое друго чужбинско място, омайват ни с приказки за някакви  грандиозни промени, които щели да направят и ние почваме да си хвърляме капите и да крещим „Да живейш!“ И докато се възторгваме като членове на племето мумбо-юмбо при вида на празна бутилка от кока-кола, мушмороците почват да управляват, назначават шуранайки, братовчеди и любовници на важни държани позиции и, разбира се, си пълнят джобовете. И всичко това благодарение на неизтребимото желание на избирателите да бъдат лъгани“, допълва Волгин.

Advertisement
Advertisement

Намерете ни във Facebook

Най-четени