Стойчо Младенов сензационно: За мен Гунди е Господ! Карах километри колело, за да го видя

Агенция БЛИЦ публикува втората част от интервюто със Стойчо Младенов. Легендата на ЦСКА призна кои са футболните му кумири – Георги Аспарухов и Димитър Якимов, признавайки, че за него Гунди е като Господ. 

Имам такива и до ден-днешен. Те са двама. Единият е Георги Аспарухов. Заради него пропътувах разстоянието от Димитровград до Стара Загора с колело, за да отида на мач. Нямах пари да си купя билет. След мача чаках да видя Гунди отблизо, за да му се зарадвам. Това беше едно щастие и удоволствие за мен. Другият ми любимец е Димитър Якимов – феномен, който аз издигам до пиедестала на Гаринча. Един невероятен футболист. Якимов беше фамозен. Беше фамозен футболист! За него не беше проблем на една носна кърпичка да излъже двама или трима футболисти. Залепваше топката за краката си и нямаше кой да му я отнеме. Беше феномен! Сега футболът е променен. Разчита се повече на агресията, на скоростта, на единоборствата. Преди техничните футболисти задържаха топката и правеха чудеса с нея.

-Като споменахте Гунди, крайно време е да ви задам един въпрос. Отдавна върви слух, че като малък сте били фен на Левски, но после се ориентирате в червената посока?
-Ами хората са се заблудили може би от това, че един от любимците ми е Гунди. Възможно е като малък да съм казал нещо, което на някой да му е направил впечатление. Но наистина ходих да го гледам Гунди. За мен той е като Господ. Голяма личност. По това време цяла България му се кланяше, всички му се възхищаваха. Песен се написа за него и за Котков след смъртта им.

-Помните ли 30 юни 1971 година, когато е катастрофата, при която загиват двамата с Котков? Тогава сте били на 14 години.
-Да, помня. Това беше трагедия. Всички футболни фенове изстрадаха този момент. Има голяма разлика оттогава и сега. Тогава левскари и цесекари сядаха заедно да гледат мача между двата отбора. Имаше приятелство между фенската маса, а сега има едно разделение, което не е само във футбола. А във всички сфери, в политиката, което е жалко. Стига се до агресии, побоища, имаше даже и смъртни случаи.