Интервюто в „Труд“, което всички четат тази сутрин! Киро и Асен са бесни, той им смъкна гащите

Седмица след изборите мъглата около съставянето на ново правителство не се вдигна, а стана още по-гъста. Отказ от диалог и търсене на консенсус, невиждани по света политически абсурди – това коментираме със социалния психолог Росен Йорданов. Според него отказът на някои партии да влязат дори в контакт с други формации е достатъчно показателен за намеренията и нагласите и не могат да бъдат опаковани в нищо цивилизовано и смислено, защото просто не е така. Всеки един цивилизован човек влиза в контакт, казва Росен Йорданов.

– Само математически ли е проблемът да се състави правителство или има и други – личен, психологически, идеологически, господин Йорданов?
– Със сигурност не е математически проблемът, ясно е вече за всички. Не можем да говорим и за идеологически проблем, защото не виждам стройна идеология в повечето партийни субекти, които в момента населяват българската политическа фауна. Проблемът е най-вече психологически, дори бих казал, че той е свързан с битката на скритите сили, на хората зад кадър. Защото ние всъщност виждаме едно представителство, което реално не е свързано с партиите. Ще бъда конкретен – това се отнася и до „Продължаваме промяната“, и още по-убедено – за „Демократична България“. Просто се вижда как някой друг определя и движи тяхното поведение, не става дума за разум и за преценка на ситуацията, а за някакви други сметки. А там можем да говорим за чисто емоционални и личностни проблеми. Тези хора от скритите сили са врагове на кръв и политическите партии в момента представляват тази необявена война.

– Имаше една карикатура, че честни и прозрачни избори щеше да има, ако се гласуваше направо за спонсорите на партиите?
– Готино е, и е така. Всичко е егоцентрично и позициите си личат по тази крайност и радикализъм. Няма как да е от идеализъм.

– Такова нещо не бяхме виждали – микроскопична част ДСБ от предпоследната парламентарна група – ДБ – да иска първата по численост група ГЕРБ да се откаже от мандата си и да подкрепи втората ПП! Вашият коментар?
– Това не е просто политически афоризъм, това е повече от перверзия, абсурд в чистия смисъл на думата. Не съм чувал за такова нещо никъде по света. Такива условия показват само едно – че няма нагласа да се състави правителство и че някакви други демиурзи, центрове, фактори са решили да отстояват докрай тази невъзможност. Разкрива се и тактиката, който използват по отношение на някои персонажи като Бойко Борисов и Иван Гешев, примерно. Това е тактиката, която американският автор Сол Авински описва в книга как да се действа радикално при създаване на конфликти. И тя е да замразиш, да персонализираш някого и да твърдиш непрекъснато, че той е безкрайно лош. Не да се насочваш към някоя партия или идеология, а всичко да бъде персонализирано. Тази обсесия върху свалянето на Иван Гешев – да се случи това нещо изисква огромни съгласия и огромни промени в реда и условията – показва, че това е тактика на конфронтацията и враждата без оглед на каквато и да е мисъл за благосъстояние, за грижа за хората.

– Смяташе се, че след като Бойко Борисов обяви, че няма да бъде депутат и кандидат за премиер, пътищата за разговори с ПП и ДБ за предложеното от ГЕРБ проевропейско и антикризисно управление се отвориха, но веднага последваха нови ултимативни условия… Защо според вас?
– По същите причини, които обясних. Никога не е имало нагласа. Между другото се съмнявам, че и в ГЕРБ е имало такава изначална нагласа за обвързване с ПП. Но няма как да не кажем, че това бе единствено правилния ход в подобна ситуация. Друг полезен правилен ход няма. Нека не забравят хората нещо много важно, което го казвам от моя опит с преговорите, които водих години наред, когато е трябвало да спасявам човешки животи. В този тип комуникации има етапи. Първото най-важно нещо е да влезеш в контакт, не е необходимо той да бъде гладък, без обиди и псувни, защото обикновено той е такъв. След това трябва да започне някакъв разговор, след което да минеш фазата на диалога. А това дали ще стигнеш до някакво съгласие и разбирателство е съвсем следващ етап. Т. е. отказът да се влезе в контакт е достатъчно показателен за намеренията и нагласите на други хора. Те не могат да бъдат опаковани в нищо цивилизовано и смислено, защото просто не е така. Всеки един цивилизован човек влиза в контакт. А да откажеш означава да се държиш като към прокажен. И това е тактиката на Сол Алински в книгата му „Правила за радикали“, за която говорихме преди малко. Той описва доста нетрадиционни тактики на налагане на натиск, на водене на война с властите, бил е консултант на групи и движения, които са искали да постигнат граждански и социални цели. Някои от тези тактики ги виждаме в употреба при нас.

– ГЕРБ направи немислими доскоро компромиси в името на широк консенсус, а нито една партия май не е готова на такава стъпка?
– Не е съвсем никой друг. Според мен господин Стефан Янев ясно заяви, че той има нагласа. Смятам, че ДПС като една партия, която има опит в подобни ситуации също няма да откаже диалог. Очевидно е, че някой кара трите партии – неудобно ми е да ги нарека на промяната, след като БСП и ДБ са вътре – да вярват, че на едни следващи избори обществото изведнъж ще каже – вече не става с Бойко, дай да изберем тях. Няма друго обяснение за това поведение. Но мисля, че спонсорите вече се поумориха и става дума вече не за икономически изгоди, а за нещо лично. Винаги съм казвал, че в България всичко е много лично. Мисля си, че в България отдавна има едно спящо мнозинство от хора, които не са за радикално решение на нещата, нито са за хунвейбинските революции и големия скок на Мао. И тези хора макар да не са се консолидирали и не са се свързали един с друг, искат здравият разум да дойде.

– Тези хора обаче нямат политическо представителство…
– Нямат по много причини, очевидно нещо трябва да се промени. Тази партия, която покаже най-рано и най-смело способност за еволюция и водене на диалог с тези хора, тя ще успее на следващите избори, когато и да са те. Аз не смятам въпреки всичко, че няма да се направи правителство. Доста нестандартен ход би било например да се подходи по-смело към правителство на малцинството, при което да има ясен ход, че някой го е отхвърлил и не го е приел. Защото тогава обясненията и извиненията биха били доста нелепи дори и за най-големите запалянковци на ПП, ДБ и БСП. Според мен ГЕРБ може да предложи правителство на малцинството и да търси подкрепа по национално значими проблеми. Не съм сигурен, че там няма да се получат мнозинства. Това е едната възможност, другата да се използва мандатът на „Български възход“, която да бъде подкрепена пак по национално отговорни политики. Всички ги знаем кои са – външните са Украйна и НАТО, вътрешните са усвояването на средствата от Европа и решаването на непосредствените икономически проблеми. Това са според мен по-реалистичните варианти. Другите са по-скоро утопични.

– От доктор Дертлиев съм чувал, че във всяка партия има хора, които са телом в нея, но духом в друга. Възможно ли е според вас да има разцепление в парламентарните групи на ПП и ГЕРБ по въпроса за участие в правителство?
– По-скоро не. Особено за ГЕРБ, пък и за ПП това няма как да се случи по една причина – там всичко се държи от един център. И да се отцепят някои, те нямат ресурса да реализират каквото и да било, нямат реално влияние.

– Нещо много генерали се събраха на терена – Радев, Борисов, сега и Янев. Какво говори това за българската политика?
– При нас тези стереотипи са много силно заложени. Въпреки че нямаме вече сериозна армия, имаме тъга по онези дни, когато е имало – в годините преди комунистическия преврат. Но като че ли тази нагласа към генералите започва леко да избледнява, защото младото поколение няма никаква връзка с тази реалност, те не знаят какво е казарма. Така че ни предстоят интересни времена. Много пъти съм коментирал, че лампазите винаги дават една допълнителна солидност и самоувереност на кандидатите. Но това е лебедовата песен на генералите. Идват съвсем други поколения. Наскоро имах възможност да участвам в дебат за политическата апатия на младите хора. Бяха ми изтъкнати аргументи, че тези хора работят за американски и германски фирми, че дори нямат пряко участие в нашия икономически живот. Споделих с моя събеседник, че тези хора дори не си дават сметка, че правото да могат да живеят така е извоювано от техните батковци и бащи, които 30 години се бореха да тези деца да могат да живеят така. Прекъсната е една много важна линия на връзки в обществото. Винаги е имало конфликти между млади и стари, но липсата на уважение и на памет сега е много тревожна. И политическият субект „Продължаваме промяната“ се опита да направи точно това – да изтрие всички тези хора, които им дадоха правото да живеят нормално, да ги зачеркне. Няма как аз да чакам Кирил Петков да ми каже дали съм десен или ляв, защото когато аз съм бил по митингите, той е бил в детската градина. Това е обидно отношение към огромната все още активна част от българите – тези от 45 години нагоре, които започват да бъдат зачерквани с дебели червени фулмастери.

– На много наблюдатели им направи впечатление, че българи в чужбина, избягали от комунистическия режим и това, което последва след него, сега гласуват за партии като „Възраждане“. Това не е ли някакъв суперпарадокс, господин Йорданов? 
– Като се замислим, тези хора са слабо информирани, те се информират основно през социалните мрежи. Второ, те страдат от силна носталгия, въпреки че са се адаптирали в съответните общества те осъзнават, че си остават чужди там. Копнежът, който са имали по ценности и представи, които са имали преди да тръгнат, си остава. Тази лоша амалгама от чувства и информация поражда подобни абсурдни феномени.

– Искрен ли е според вас Радев като настоява за редовно правителство или отново целта му е да продължи да управлява със служебен кабинет?
– Този път господин Радев май ме заблуди. Винаги съм имал усещането, че знам какви ще бъдат неговите ходове, но в случая съм по-скоро склонен да смятам, че е искрен в желанието си и не мисля, че този път, за разлика от предишните, постъпва като фарисей. Напротив, каквито и ценностни нагласи да афишира, като човек, който е отрасъл и възпитан в едно структурирано, ясно и организирано общество, едва ли толкова е загубил чувството си за ред и отговорност, че да не вижда реалното положение. А той има цялата информация в държавата и едва ли се влияе само от медийни публикации.

– Но той единствен от президентите от Източна Европа не подкрепи декларацията им за членство на Украйна в НАТО? 
– Неговите истински копнежи се проявяват именно чрез такива действия.

– По време на кризи се появяват нови лидери, които могат да изведат страната си тях. В България май няма такъв човек?
– Няма, но аз не смятам, че този звезден принц ще дойде отнякъде другаде. Затова казвам, че ако се получи нещо, то ще бъде заради способността на политическите партии и техните лидери да показват умение за надграждане и промяна. Дори и смелостта да се откажеш от традиционни за теб поведения и действия. Това ще даде шанс на партии и лидери.

– Очаквате ли изборите в САЩ на 8 ноември, на които се очаква да спечели Републиканската партия на Доналд Тръмп, да повлияят съставянето на правителство в България?
– Много по-начетени от мен коментатори и приятели, които познават международните отношения казват – и аз съм съгласен с тях – че тази ляволевичарска тенденция, която заля Европа и специално България, дойде от Демократическата партия на САЩ. Очевидни са връзките с нея на нашите променящи се хора, които дойдоха от Северна Америка. И ако източникът им се охлади, тук ще оттеглим тази безрезервна подкрепа, на която те разчитат. Не вярвам на бабаитския куражлък, който демонстрират Асен Василев и Кирил Петков. Не знам къде са се доказвали като мъжаги и като лидери. Те са си едни старт-ъпи, които са се нагаждали и няма как да блеснат с такава смелост, освен ако зад тях не стои някой, за когото те смятат, че ще бъде вечно техен закрилник. Така че смятам, че изборите в САЩ ще имат огромно отражение в нашия политически живот.

Нашият гост
Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.