Деница Сачева сензационно: Кирил и Асен да заповядат в ГЕРБ и да пробват да свалят Бойко Борисов

Деница Сачева е член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ и водач на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич.

От 2016-а до април 2017-а беше заместник-министър на труда и социалната политика, а до декември 2019-а – заместник-министър на образованието и науката. След това зае поста социален министър в правителството на Бойко Борисов.
Тя е магистър по здравен мениджмънт (Университет „Проф. д-р Асен Златаров“) и магистър по връзки с обществеността от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски“.

Седмица преди предсрочните избори тя даде интервю за „Епицентър“ както за акцентите в предизборната програма на ГЕРБ, така и за вариантите за правителство след 2 октомври.

– Госпожо Сачева, ГЕРБ излезе с амбициозна като форма и съдържание предизборна програма от 140 страници. Ако трябва да я обясните накратко, какво ще кажете на гражданите?

– Преди публикуването на програмата представихме антикризисни мерки. Ако получим достатъчно доверие и възможност да управляваме в следващите четири години, първата ни задача ще бъде намаляване на цените на енергийните източници – на електроенергия и на газ.
Другото важно е защитата на границите на България, защото мигрантската криза се задълбочава с всеки изминал ден.

Когато говорим за самата предизборна програма, един от основните ни приоритети е връщането към благоразумната фискална политика. Популизмът, който се разрасна през последната година и половина под формата на привидна грижа за хората, е изключително опасен. Той води до голям бюджетен дефицит, който застрашава данъчната политика на страната. А евентуално – и до увеличаване на задълженията. Оттам нататък всеки български гражданин в бъдеще ще трябва да изплаща дългове, вместо да работи за инвестиции в страната.

Икономическата модернизация, включваща дигитализацията, зеления преход и зелената икономика също са сред нашите приоритети, както и образованието. То е ключът към всичко, включително към качеството на демокрацията.

– Казвате благоразумна финансова политика – това няма ли да стресне хората, които очакват държавата отново да се грижи за тях, да дава помощи – процес, който започна с ковид-кризата не само у нас?

– Нашите опасения са, че в последно време стресираме работещите хора, предприемчивите, представителите на малкия и средния бизнес. Опасяваме се, че те получават малко защита от държавата. Непрекъснато говорим за социалните плащания, но пропускаме интересите на хората, които работят и произвеждат това, което се преразпределя.

Силна социална политика може да има при висока производителност на труда и висок брутен вътрешен продукт.
Затова акцентът ни в социалната политика е върху повишаване на конкурентноспособността на работещите хора.
Позволете да припомня една мисъл на Маргарет Тачър: най-добрата социална политика е работата.

Не на последното място трябва да говорим и за сивия сектор, за заплатите в плик. Ако искаме да запазим данъците ниски, на което политическа партия ГЕРБ държи, трябва да повишим събираемостта от данъци и осигуровки. Само така можем да гарантираме не само социалните плащания, но и важните политики, каквито са образование, здравеопазване, култура и т.н.

В последните години наблюдаваме сериозна тенденция хората все повече да искат да работят без осигуровки и трудови договори.

– Защо?

– Много са факторите. От една страна това е свързано с масовото недоверие към институциите – явление, което се наблюдава и в международен план. От друга страна немалка част от нашите сънародници са жертва на бързи кредити или са в тежко финансово състояние поради задължения към различни финансови институции, към доставчици на ток, парно, вода. Те не искат да работят на трудови договори, защото сметките им са запорирани и съответно биха могли да започнат да им се приспадат дължимите плащания. В нашата програма сме заложили темата за вечния длъжник. Тя се повдига непрекъснато в публичното пространство, но трябва да намерим работещо и балансирано законодателство, с което да дадем възможност този проблем да се изчисти. Той става ендемичен и започва да засяга не само личните финанси, но и икономиката.

Благоразумната финансова политика на държавата ще прави това, което прави всяко семейство – стреми се да харчи толкова, колкото изкарва. Бихме искали да запазим сегашната данъчна политика, да увеличим събираемостта и да бъдем разумни, когато планираме разходите в бюджета. Да ги разчетем така, че да можем да ги покриваме в дългосрочен план, а не както направиха  „Продължаваме промяната“.
ПП и нейните партньори предложиха преизчисляване на пенсиите, което няма да бъде справедливо, защото ще обхване само 700 000 от общо два милиона пенсионери, като същевременно ще струва почти 1,5 милиарда лева на страната, а в следващите години – 3 милиарда и 700 милиона, през 2024 – 4 милиарда и 200 милиона, за които насреща няма приходи. Тези неразумни политики ще доведат до сериозно увеличение на бюджетния дефицит.

– Защо определяте като несправедливо преизчислението на пенсиите в предизборен момент, когато всички флиртуват с пенсионерите?

– Винаги ще има разлика между хората, които ще се пенсионират днес и тези, които ще излязат от активната си трудова възраст след 10 години. Един от съществените компоненти във формирането на пенсията е средногодишният осигурителен доход.

Осигурителният доход през 2022 година със сигурност ще бъде по-нисък от този, които ще имаме през 2032 година. Разлики между пенсии в десетилетия винаги ще има и държавата не може да си позволи непрекъснато да покрива тези разлики административно, защото това разрушава пенсионния модел, който е изграден на принципа  „принос-полза“ – колкото си плащал, толкова да можеш да получиш. Пенсионният модел у нас обхваща също втория и третия стълб. Във втория стълб например няма кой да плаща и откъде да се вадят дотации на всеки няколко години и той започва да става крайно неконкурентноспособен на първия стълб.

В момента разрушаваме пенсионните политики и пенсионния модел. Когато този модел престане да работи, няма да има пенсии за никого.

Ако има пенсии, които са по-ниски спрямо определен жизнен стандарт или линията на бедност, то те трябва да бъдат компенсирани с помощи от социалното подпомагане или да бъдат намерени други механизми, но не и през социалното осигуряване.

Това е принципът, залегнал на нашата програма, и той може да не звучи примамливо по време на предизборна кампания. Но ние трябва да говорим по тези въпроси, защото иначе проявяваме неуважение към всички, които работят и които изкарват брутния вътрешен продукт на страната.

– В края на един пълен мандат ГЕРБ предвиждате 110 млрд. евро брутен вътрешен продукт, 1400 евро средна работна заплата, 600 евро минимална работна заплата, 500 евро средна пенсия. Как ще ги постигнете и как инфлацията ще повлияе върху тези стойности? Няма ли днешните обещания да бъдат „изядени“ от галопиращия ръст на цените?

– Затова на първо място искаме да се фокусираме върху овладяването на инфлацията. Средноевропейската в момента е 7-9%, докато в България е 18-20%. Това означава, че у нас се провежда политика, която помпа инфлацията.
Прекалено късно започнаха компенсациите за електроенергия. Повишените цени на електроенергията влязоха в себестойността на другите стоки и услуги. Ако сега се забавят компенсациите за газ, това отново ще доведе до повишаване на инфлацията, защото има много производства, където газът е част от себестойността на стоките.
 
Предлагаме преструктуриране на фонд „Сигурност на електроенергийната система“, така че средства от него да могат да се използват за компенсации за газ. Незабавно трябва да започнат тези мерки за овладяване на цените.

– Таван на цените предвиждате ли?

– Не сме привърженици на това предложение. Когато говорим за електроенергия, има своеобразен таван, защото именно благодарение на предложенията на ПП ГЕРБ, цената на електроенергията, която плаща бизнесът в момента е 250 лева на мегаватчас, независимо от цената на борсата. Предлагаме тези компенсации да продължат да действат до 2023 година и това да бъде прието отсега.
Предложението на ниво Европейска комисия е подобно – преразпределение на свръхпечалбите на дружествата, които произвеждат електроенергия. Нещо, което правим ние сега.

– Важният въпрос – откъде и как ще доставяме енергийните суровини, на първо място – газ?

– Решението е първо международен търг за доставки.
Ние сме твърдо за диверсификация и за купуване на неруски газ, с който да осигурим нашата икономика.

Още в началото на войната в Украйна трябваше да бъдат предвидени конкретни мерки, които правителството на „Продължаваме промяната“ не предприе. Това, което можеше да се направи, е за известен период от време да се предплати газ към „Газпром“, така че да се осигурят доставки в краткосрочен план. Нямаше нужда да се чака да се въведат мерките, които впоследствие бяха въведени след указа на Путин за форсмажор.

Трябваше да се осигурят и запазят слотове за газ в Гърция. Това можеше да се случи, вместо да се фокусираме върху танкери, които няма къде да бъдат разтоварени. Ако някой действително е мислел стратегически, то трябваше да осигури слотове.
Трябваше незабавно да се обяви международен търг за дългосрочни доставки, защото това е истинската диверсификация. Един международен търг би отнел повече време, но би постигнал по-добри условия, когато говорим за дългосрочна доставка.

Нямаше нужда да се работи на парче, танкер по танкер, да се спекулира, известно време не са знаеше с кои компании се договаря, не се знаеше къде е танкерът, всичко беше забулено в мъгла, защото било конфиденциално, било търговска тайна. Бившите управляващи по-скоро се заиграваха с темата за лични политически дивиденти, а не мислеха стратегически, разумно и дългосрочно за българския бизнес и за българските граждани.

Ние настояваме за разследване на случилото се, за да има отговор на въпроса защо България отново купува руски газ, отново от „Газпром“ през посредници и на 30% по-висока цена.

– Всички социолози регистрират първо място за ГЕРБ на предстоящите избори. Ако прогнозата се потвърди, коя е първата стъпка, която ще предприеме партията, госпожо Сачева? С кого ще започнете преговори, тъй като отново се очертава коалиционно управление?

– Първата стъпка сме я направили с представянето на антикризисната програма и на нашите основни приоритети.
Бяхме много ясни в нашите предложения. Нашият лидер господин Борисов също го подчерта в серия от публични изяви: ние подкрепяме формирането на стабилно управление с ясна евроатлантическа ориентация, което да се основава на конкретни приоритети и програми.
На първо място – спешна антикризисна програма, която на практика да се въведе в следващите две до три седмици. След това – ясни приоритети по отношение на диверсификацията на енергийните източници, включително на ядрено гориво, членство в еврозоната, влизане в Шенген, съдебна реформа и акцент върху образование, здравеопазване, модернизация на страната. Това са приоритетите, около които партии с ясни ценности и виждания би трябвало да могат да седнат на една маса и да договорят бъдещото управление.

– Изразихте се точно – „би трябвало“. Но червените линии са много плътни. Тях как ще преодолеете? Кои са политическите сили, които първо ще поканите на разговори?

– Нека видим резултатите от вота. Ние ще ги уважим. Това означава, че ще зачетем волята на българските избиратели. Нека не се заблуждаваме – хората, които гласуват за политическа партия ГЕРБ, трудно биха приели „Продължаваме промяната“ за наш коалиционен партньор, особено след незаконните арести, непрекъснатото нарушаване на законодателството, включително на Конституцията.

Кирил Петков непрекъснато говори как няма никой над закона и как трябва да има работеща съдебна система. Но при една ефективно работеща съдебна система той вече трябваше да бъде извън българската политика. Той наруши Конституцията и няма морално право да се произнася по теми, свързани с правосъдие и спазване на закона. Да не говорим, че има още една серия от различни негови закононарушения, които във времето вероятно ще бъдат доказани и ще понесе отговорност.
Избирателите на ГЕРБ трудно биха приели ПП за партньор, ние също трудно бихме седнали на една маса за преговори с Кирил Петков и Асен Василев, който е популист и който доведе до фалит страната с политиките, които водеше.

Но в ситуацията, когато има война и трудна международна обстановка, трябва да проявим отговорност. Уважаваме избирателите на „Продължаваме промяната“, на „Демократична България“, приемаме, че имат различни виждания за пътя, по който България трябва да се развива. Задаваме по-скоро въпрос към лидерите на „Продължаваме промяната“: те уважават ли над 600 000 избиратели в България, които гласуват за ПП ГЕРБ? Зачитат ли волята на народа?

Въпросът не е кого харесват Кирил Петков и Асен Василев, а що за управленец си, що за политик си, ако не си доволен от народа си, ако не си съгласен с волята му?!

„Продължаваме промяната“ не ни харесва, не бихме искали да работим заедно, но ако волята на народа е такава, че тяхното място е второ, то може да се говори с тях по конкретни политики и стратегии. Не поставяме червени линии.

– Председателят на ПГ на ЕНП Манфред Вебер постави въпроса за незаконния арест на Бойко Борисов в Европарламента, а на 25 септември в София ви даде силна подкрепа. От изявленията на Бойко Борисов в същото време може да се направи извод, че приемлива и за западните ви партньори е коалиция с ПП и ДБ. Това ли е предпочитаният от тях коалиционен формат?

– Когато говорим за евроатлантическа ориентация и за запазване на ясния европейски път на България със сигурност това са партиите, които до този момент са декларирали подобна евроатлантическа ориентация и с тях биха могли да бъдат водени разговори. Това не са формули за задължителна бъдеща коалиция, а стъпки, които биха могли да бъдат предприемани.

– Категорични ли сте, че този път ще направите опит за съставяне на правителство, ако получите мандат?

-Да. Това изисква от нас отговорното поведение. Още повече че се намираме в тежка ситуация – пред зимата и в сложна международна обстановка.

-Категоричният ви отговор предполага, че ГЕРБ сте преодолели стигматизацията и изолацията на партията?

– Не се чувстваме нито стигматизирани, нито изолирани. През седемте месеца работа на последното Народно събрание стана ясно, че то не можеше да вземе големи и важни решения без ГЕРБ.
Ако не беше ГЕРБ, нямаше да се приеме декларацията в подкрепа на Украйна. Ако не беше ГЕРБ, нямаше да се вземат решенията за компенсации за ток. Ако не беше ГЕРБ, нямаше да може да се приеме актуализацията на бюджета.
Някой може да си е въобразявал, че изолира ГЕРБ, но истината е, че „Продължаваме промяната“ нямаше да се придвижат изобщо напред, ако не получаваха нашите гласове по стратегически теми. За външно-политическите теми ПП категорично нямаха мнозинство, защото бяха на полярни позиции с БСП.

– Вашите червени линии? Има ли партия, с която няма да се коалирате?

– Има решение на нашия конгрес, че няма да правим коалиция с БСП. Що се отнася до „Възраждане“, геополитическите ни разломи с тази партия са много ясни и не можем да говорим за коалиция.

– Имате ли План Б? Например – експертно правителство.

– Нашите усилия в седмицата преди изборите са насочени към това да убедим максимален брой наши сънародници, че политическа партия ГЕРБ в коалиция със СДС може да управлява страната. Ние се стремим да имаме колкото се може по-голямо представителство в Народното събрание. На този етап нашите послания са свързани с това, което ние можем да направим. Колкото по-голямо е нашето политическо представителство, толкова по-добре ще можем да проведем следващите преговори за съставяне на правителство.

Теоретично експертно правителство също е опция, но отново казвам: в такава сложна политическа обстановка, която допълнително ще се изостря – виждате, че текат процеси в рамките на Европейския съюз, че правителства подават оставка – има нужда от политическо лидерство.
Аз лично съм привърженик на силно политическо правителство, което да взима политически решения, защото краткосрочното бъдеще в рамките на 2022-2023 година ще изисква трудни политически решения. Не съм сигурна, че експертно правителство е най-добрият вариант.
Но, както се казва, когато няма риба, и ракът е риба.

– От „Продължаваме промяната“ обаче категорично отхвърлят вариант за правителство с ГЕРБ, настояват за оттеглянето на Борисов от лидерския пост, пращат го дори в чужбина. Вървим към поредната патова ситуация и служебно правителство?

– Разсъжденията на политическите лидери на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев сами по себе си показват много ясно тяхната несъстоятелност от гледна точка на обществената полза. Те се фокусират върху няколко мантри и смятат, че по този начин могат да привлекат избирателите на своя страна.

Когато говорим за нашия председател Бойко Борисов, той е избран от членовете на партията и тук нямаме място за дебат. Несериозно е и да подлежи на коментар. Ако Кирил Петков и Асен Василев искат да избират председателя на ГЕРБ, да станат членове на ГЕРБ. Не съм сигурна между другото, че ще ги приемат.

Що се отнася до това дали ГЕРБ е приета или не в България, това го решават хората. Ако партията е на първо място, това означава, че вотът на хората трябва да бъде приет.

– Какви ще са последствията от нови избори? Каква ще е социалната и икономическата проекция на политическата криза кризата? Какво ще се случи, ако законите по Плана за възстановяване не бъдат приети от новия парламент?

– Ние в момента сме замразили не лев или два, а 56 милиарда. Толкова са парите по европрограмите. Аз съм кандидат от Добрич, но обикалям в цялата страна – всички кметове са изключително недоволни от това, че на практика проектите и програмите са спрени. Ние имаме цяла нулева година без европейско финансиране.

Това очевидно не притеснява Асен Василев. Напротив – той направи всичко възможно, за да спре Плана за възстановяване и устойчивост, да забави неговото внасяне, за да бъдат извадени оттам ключови проекти, какъвто бе например проектът за „Напоителни системи“ и да се сложат лобистки проекти като този завода за батериите.
Тези хора трябва да дават отговори. Не на нас от партия ГЕРБ, а на кметовете, на хората, които очакват програмите, включително по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, където всички проекти са свързани с модернизация на трудовата сила и пазара на труда.  

А прословутите 22 закона по Плана първо не бяха подготвени и не бяха внесени и единственият приет – промени в закона за насърчаване на заетостта, бе внесен от нас. Те позволяват да бъдат издирени хората в България, които нито учат, нито работят. Младите са около 180 000, което е висок показател за Европейския съюз.

Най-лошият вариант е България отново да влезе в спирала от избори и да няма действащо Народно събрание. Може да се случи така, че хората да престанат да вярват, че политиката е начин да се решават техните проблеми. Най-лошото е да престанат да вярват в парламентарната демокрация. Това би тласнало страната към изключително негативен сценарий за бъдещето.

– В предизборната програма казвате следното: „Наясно сме, че преодоляването на политическата криза изисква усилия и жертви от всички политически субекти.“ Коя е жертвата, която ГЕРБ бихте направили?

– Ние непрекъснато се опитваме да поставим политическия диалог на масата така, че да говорим за идеи, платформи, програми, политики, мерки. От другата страна чуваме само откъслечни фрази за пенсиониране на нашия лидер, за измислени корупционни скандали, които нямат доказателства в публичното пространство. Ние сме показали, че можем да бъдем отговорни въпреки предизвикателствата, най-тежкото от които бе незаконният арест на Борисов.  
Показали сме, че бихме могли да преглътнем политическото си его в името на това да стабилизираме страната в следващата една година. Очевидно обаче нашите опоненти не са достигнали нивото на сериозната политика.

Нашата програма не е само от 140 страници, но нейни автори са над 50 експерти. Накратко – показахме визия, експертиза, екип.
 
Очакваме от другата страна да получим сериозен дебат. Получаваме само халтури под формата на политически клипчета и детински предизвикателства, на които няма как един сериозен политик да отговаря.

– Може ли една разделена нация да мине пред изпитанията на войната?

– Няма как да се случи това. Няма напредък без приемственост и няма успех без обединение. Колкото повече се разединява нацията, колкото повече недоверие се насажда, толкова по-трудно се провежда политика, но и толкова по-трудно можем да живеем заедно. Неслучайно призоваваме да се търсят линиите на обединение по конкретни теми и програми, за да се придвижваме напред. Страната ни губи ценно време.