Connect with us

Парламент

„Барометър“ удари Киро по тиквата: Има нова задача, не да се бори с Бойко, а да не падне зад „Възраждане“

Published

on

Съставянето на правителство след изборите ще бъде трудно, а ако все пак се случи, то новият кабинет няма да разполага със 100 дни толеранс, защото от първия ден ще се озове в перфектната геополитическа буря. Това прогнозира анализ на социологическа агенция „Барометър“ на политическата обстановка у нас дни преди изборите на 2 октомври.

Пет дни преди поредните предсрочни парламентарни избори кампанията на партиите е традиционна и скучна. Всички участници заявяват желанието си да управляват, но го правят с известна неохота и като че ли повече се стараят да разубедят избирателите да отидат до урните, отколкото да допринесат за по-висока активност.

Този път нямаше шумно откриване на кампаниите – донякъде, защото официалното начало на предизборния период съвпадна с бедствието в Подбалкана. Много от политическите играчи предпочетоха да се впуснат в доброволческата акция и почти въведоха нова мода в политическия ПР в социалните мрежи – да се снимаш с лопата в ръка и затънал в кал. И макар желанието и Действието да помогнеш в беда да заслужава похвала, усилията им по-скоро се сблъскаха с негативизъм от страна на избирателите им, които ги заподозряха в опит за евтина реклама и злоупотреба с чуждото нещастие.

Оттам нататък, с изключение на един опит за сбиване между представители на партии, които са далеч под 1%, кампанията продължи с монотонно медийно участие на различни лица от водещите политически сили, състезаващи се в това да говорят без да казват нищо. Дори в нападките и взаимни обвинения между лидерите на някои партии, които станаха традиция през изминалите 2 години, липсва много от ентусиазма при предишните избори. Възможно е причината да се крие в умората – все пак България отдавна е в спирала от избори, бюджетите за кампании неминуемо изтъняват, а и едно бъдещо управление ще бъде много горещ картоф.

Advertisement

От гледна точка на избирателите, обаче, тази кампания не работи. И причината е, че в момента те се вълнуват от два въпроса, на които политиците избягват да отговорят колко тежка всъщност е – кризата и какво може да се направи, за да не стане по-зле. Българите традиционно не са склонни към излишен оптимизъм и всъщност дори не се надяват на бързо подобрение. Но при избори обичат да припознават някого като спасител въпросът е, че в момента сред партиите няма подходящ кандидат за тази роля.

Комбинацията от слаба кампания, до болка познати лица и изчерпани послания ще доведе до ниска избирателна активност, освен ако в оставащите броени дни не се случи нещо изненадващо, което да провокира хората да отидат до урните, вместо да свършат нещо друго в изборния ден. Първият знак за намален интерес към гласуването вече дойде от чужбина, където броят на секциите на практика спадна наполовина. А именно вотът зад граница допринесе за повишаване на активността при предишните избори. Не е невъзможно избирателите в България да се мобилизират, но към днешна дата едва ли ще достигне 40%, по-вероятно ще е около 37%.

При по-ниска активност повече партии ще прескочат изборната бариера, като това ще означава по-раздробен парламент нещо, което вече наблюдавахме и при предишните избори. Ако се съди по заявените от партиите червени линии, взаимни обвинения, обещания за съдебно преследване, различия в представата за приоритетите на едно бъдещо управление – съставянето на правителство ще е под въпрос. Не помага и очевидната ниска коалиционна култура в българската политика и често нереалните представи какво означава коалиционен диалог и приемлив компромис.

Към днешна дата ГЕРБ водят убедително според всички социологически проучвания и политически анализи. Това се дължи на факта, че успяват да запазят избирателите си и да върнат част от онези гласове, които загубиха преди година и половина, но също и на видимото електорално отслабване на опонентите им. Трябва да се отбележи и че предвид всеобщо слабата кампания, тази на ГЕРБ беше професионално организирана, като излязоха и с програма за излизане от кризата – макар и в средата на кампанията вместо в началото и макар част от мерките им да останаха неясни за избирателите сред почти невъзможните за изчитане 50 страници на документа, който представиха. Проблемът пред ГЕРБ на тези избори ще бъде, че макар и първи, вероятно няма да разполагат с достатъчно депутати за самостоятелно управление, а и ако се съди по говоренето им по време на кампанията, те всъщност не полагат усилия за подобен резултат. Възможностите да съставят коалиция пред тях, обаче, не са много големи, освен на цената на драстични компромиси от тях самите примерно за коалиция с ДПС или подкрепа от или от Възраждане – или от останалите участници например ПП категорично отхвърлят подобна възможност към момента.

,,Продължаваме промяната“ се представят по-слабо в рамките на кампанията – като се започне от слогана им, вече поизтърканите според избирателите послания и се стигне до редица политически фактори, които отслабват позициите им. Не стана особено ясно за обществеността коя точно започната работа смятат да довършат и как ще го направят. Рефренът с кюлчетата и отговорността на Борисов беше актуален преди повече от година, но в момента обществеността се вълнува от далеч по-наболели проблеми, за които очаква решение и които чувства непосредствено в ежедневието си като инфлация, сметки, цени на горива и хранителни продукти. Доверието към лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев също търпи значителна ерозия, като се забелязва, че в последните дни те залагат много повече на публичната активност на Христо Петров-(Ицо Хазарта), който макар и да беше депутат в последното Народно събрание, все още не може да разчита на масово припознаване като политик ие разпознаван предимно като музикален изпълнител, подкрепян най-вече от собствената си публика и почитатели. На предстоящите избори ПП ще се лишат от вота на избирателите, подкрепили ги единствено заради президента Радев предишния път, а след като се позиционираха вдясно с доста агресивна риторика, се оказа, че делят част от избирателите си с „Демократична България“.

Advertisement

Към момента ПП са в низходяща тенденция без индикации, че ще я обърнат и при ниска активност, която би подсилила някои от другите партии, може да се окаже, че за тях битката вече не е да скъсят дистанцията с ГЕРБ, а дали ще финишират на почетното второ място на 2 октомври.

Основният акцент в кампанията на „Възраждане“ е върху месианската фигура на техния лидер, пример са дори предизборните им билбордове, в които единствено той е на преден план, а всички от екипа му са замъглени и безлични. Целта очевидно е да бъде припознат като поредния „спасител“ на масите роля, в която не се вписва добре. В посланията си Костадин Костадинов залага на страха като водещ мотиватор – като се започне от кампанията му срещу ваксините и ковид мерките, мине се през конспирацията за тайно въвеждане на еврото и се стигне до откритото заиграване със страха от война в последните дни. За сметка на това липсват ясно аргументирани предложения за рационално справяне с наболелите проблеми, като инфлация, икономическа и енергийна криза. „Възраждане“ ще „оберат, някои от избирателите, разочаровани от други формации, в това число почти целия патриотичен сектор, както и някои от гласувалите До момента за ИТН и БСП, но потенциалът им е ограничен от няколко фактора. Посланията им са твърде радикални и крайни за масовата публика и „говорят“ само на отделни групи гласоподаватели.

Te cъc cигypнoст ще подобрят резултата си с допълнителните гласове от избиратели на други политически сили, свикнали да гласуват при избори, но няма да мобилизират нарастващия брой българи, които отказват да отидат до урните.

ДПС обичайно фокусира кампанията си по места към традиционните си избиратели, не толкова към масовата публика. Като се има предвид, че това е политическа формация, която разчита изключително много на твърдите си поддръжници, самата кампания не е значим фактор в резултата, който ще отбележи накрая. ДПС винаги успява да се представи значително по-добре от социологическите прогнози и при очертаващата се ниска избирателна активност тази тенденция няма да бъде изключение и при тези избори. И макар да и им е трудно да достигнат до част от избирателите си, работещи в Западна Европа, със сигурност ще получат традиционната си подкрепа от секциите в Република Турция.

Още от предходната поредица от избори БСП са в низходяща тенденция, която продължава и сега. Голямата им зависимост от лидера им, който печели все по-малко одобрение и отдръпването на знакови Лица от собствените им редици не им помага, така както участието им в последното управление на практика им донесе щети, вместо ползи.

Advertisement

Те също излязоха със списък с мерки за справяне с кризата в средата на кампанията, като макар и социално насочени, предложенията им по-скоро са послание към крайните им избиратели – в допълнение към спорната им ефективност, в някои от тях се долавя едва ли не носталгия към времената на комунизма. Кампанията им е изцяло традиционна, почти формална, насочена към най-твърдото им ядро, което изглежда не очаква нищо повече от точно е останало от него.

В началото на кампанията перспективата пред „Демократична България“ не изглеждаше особено сигурна. До последния момент те убеждаваха ,,Продължаваме промяната“ за общо явяване на изборите и за момент в очите на обществото изглеждаха, като по-малкото братче, молещо се на големия батко да го издърпа напред, особено предвид че с ПП делят част от избирателите си. В крайна сметка, обаче, те успяха да стабилизират позициите си в София и някои от по-големите областни центрове. Кампанията им е изцяло фокусирана върху техния десен, градски, либерален електорат и макар че не могат да разчитат на гласове извън него, успяват да задържат и мобилизират собствените си избиратели, като по всяка вероятност дори ще „дръпнат“ гласоподаватели със същия профил от редиците на „ПП“.

Още с обявяването си като политически проект Български възход“ беше спряган като алтернатива за ориентираните вляво и по-консервативни избиратели с потенциал да генерира значителен вот. Вялото участие на формацията в предизборната кампания и липсата на открояващи се лица, с изключение на лидера, значително отслаби позициите им, но въпреки това те ще бъдат участници в следващия парламент. Дали и доколко ще имат тежест в него, обаче, ще зависи от това каква в крайна сметка ще бъде избирателната активност.

Подобно на предишни кампании, „Има такъв народ“ разчитат изцяло на изявленията на Слави Трифонов във Facebook и вниманието, което ще привлече. Отново извадиха идеята за референдум, след като повече от година бяха в парламента, включително участваха и в управлението и нито веднъж не повдигнаха въпроса какво се случва с изпълнението на предишния, който организираха. Този път обаче не предлагат шест точки, а цялостна промяна в системата на управление на страната, каквато по принцип изисква Велико народно събрание, а не пряко общонародно допитване. Спорно е доколко това ще допринесе за изборните им резултати, но те ще прескочат 4-процентната бариера, особено при ниска активност. Почти сигурно е, обаче, че трудно ще убедят която и да е от останалите партии, че са надежден коалиционен партньор, след като в три парламента показаха, че са напълно непредсказуеми.

Извън парламента, но достойни и забележими, с около 2% остават „Изправи се БГ“ на Мая Манолова, демонстрирайки завидна активност, и ВМРО, за които борбата за българщината, която са започнали преди 130 години продължава.

Advertisement

Advertisement

Намерете ни във Facebook

Най-четени